От Пхенян до войната на Путин: Дългият поход на един корейски военнопленник

През 20-те месеца, откакто името му влезе в историята, светът научи изненадващо много за редник Ри. Знаем, че той произхожда от бедно, но образовано семейство в Северна Корея, че близките му са учени и че самият той е имал амбиции да учи в университет. Знаем, че родителите му са възрастни и с влошено здраве, а синът им се тревожи за тях. В продължение на десет години, като член на елитно снайперистко подразделение в Корейската народна армия, той не е успял да се види с тях дори веднъж лично. Сега, почти сигурно, че никога повече няма да ги види.

През януари миналата година редник Ри и неговият събрат по оръжие редник Бек (пълните им имена не са разкрити) бяха пленени от украински войски - те са първите и единствени живи севернокорейски войници, сражаващи се на страната на Русия, които са взети в плен. Миналата седмица те пристигнаха в Южна Корея, след като са се отказали от режима на Ким Чен Ун.

Това се случи след повече от година и половина политически маневри и преговори между правителствата на Украйна и Южна Корея относно съдбата на двамата млади мъже. Случаят им повдигна правни и морални въпроси и илюстрира сложния глобален характер на войната в Украйна - конфликт в покрайнините на Европа, чиито пипала са достигнали чак до Североизточна Азия, пишат от The Times.

От информация, предоставена от украинските и южнокорейските власти, знаем, че двамата пленници са били членове на Силите за специални операции към Корейската народна армия, подчинени на Генералното разузнавателно управление - севернокорейската разузнавателна агенция, отговаряща за шпионажа в чужбина. Южна Корея изчислява, че от октомври 2024 г. насам 16 000 севернокорейски войници са изпратени да се бият на страната на Русия, като около 6000 от тях са загинали или са ранени.

В интервюта, дадени в Украйна пред южнокорейски журналисти, Ри описва екстремния студ и суровата дисциплина на фронтовата линия в Курск - руската област, части от която бяха временно завзети от украинските сили.

"Аз съм единственият оцелял от моето подразделение", каза той пред южнокорейския вестник "Чосон Илбо". "За първи път преживявах истински бойни действия. Когато видях телата на другарите си, през главата ми минаха много мисли. Някои се взривиха сами, за да избегнат плен, оставяйки след себе си само обезглавени или разкъсани тела. В разгара на зимата, докато валеше сняг, те лежаха там, а миризмата на кръв все още ме преследва."

Ри (тогава на 26 г.) и Бек (на 21 г.) са пленени през януари 2025 г., докато друг пленник умира малко след залавянето си предходната година. Показанията им дават ценна представа за морала и тактиката на севернокорейските войници, както и за всекидневния живот в най-репресивната и изолирана държава в света.

Ри разказва, че са имали малък пряк контакт с руските войници, но са общували чрез приложения за превод на смартфоните си - технология, която той никога преди не е виждал. Обучението им във Владивосток "не се е състояло само във физическа издръжливост. То е било идеологическо. Планински преходи, тренировки за издръжливост, стрелба - всичко това, поддържано от чиста воля. Отпадането се е смятало за позор, затова сме тренирали така, сякаш животът ни зависи от това."

Ри потвърждава, че севернокорейците са били насърчавани да се самоубият, вместо да попаднат в плен. Според украинската страна нараняванията по челюстта и ръцете на Ри са причинени от опит за самоубийство, въпреки че по онова време са били описани като бойни рани.

Още от самото начало залавянето на двамата мъже поражда конфликт между националните интереси и основните принципи на международното право. Украинското правителство имаше политически интерес да подчертае участието на севернокорейски войски във войната на Русия, тъй като това подсилваше тезата му, че войната в Украйна е глобален конфликт между демокрацията и диктатурата, както и че САЩ и техните съюзници трябва да направят повече, за да осигурят победата на Киев.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че на журналистите трябва да се позволи достъп до пленените мъже, тъй като "светът трябва да знае истината за случващото се". Някои биха могли да възразят, че това нарушава Женевската конвенция, която изисква пленниците да бъдат предпазвани от "публично любопитство".

В самото начало Зеленски също така предложи да размени двамата мъже срещу украински войници, пленени от Русия. Това създаваше риск от нарушават принципа на "забрана за принудително връщане" (non-refoulement) - забраната да се връща лице в държава, където е изложено на реален риск от сериозни нарушения на човешките права.

Самите мъже бяха изправени пред изключително болезнена дилема. Ако се върнат у дома, можеше да бъдат подложени на дисциплинарни наказания заради това, че са позволили да бъдат пленени, но ако дезертират, рискуваха да предизвикат колективно наказание за семействата, които са оставили след себе си. С течение на времето обаче, след срещи с южнокорейски длъжностни лица и журналисти, те постепенно свикнаха с мисълта за живот в Южна Корея.

Според конституцията на Юга всички севернокорейци се считат за граждани и - след щателен процес на разпит и проверка от страна на разузнавателните служби - имат право да живеят в страната. По времето, когато те бяха пленени, президент на Южна Корея беше консерваторът Юн Сук-йол, който водеше политика на конфронтация с режима на Ким. Но неговият приемник, И Дже-мьонг, е либерал, който подкрепя диалога с Ким и се стреми да избягва действия, които биха го поставили в неудобно положение или биха го провокирали.

Оттук дойде и гневът на Южна Корея, когато в сряда Зеленски използва речта си пред Общото събрание на ООН, за да обяви връщането на военнопленниците в Сеул.

"Тези хора не се дават лесно живи в плен", заяви той с гордост. "Така възпитават хората на Север. Това е реалността. Отнемат им свободата. Отнемат им правото на избор. И им втълпяват, че трябва да умрат на всяка цена. Наистина ли искате да дадете на такава сила повече време, за да се научи как да води война?"

И Дже-мьонг реагира с нескрито раздразнение.

"Като се имат предвид различните проблеми, които биха могли да възникнат от публичното оповестяване на информацията, запазването ѝ в тайна беше разумният подход във всяко отношение", написа той в социалната мрежа X. "Изключително жалко е, че украинската страна я разкри в нарушение на споразумението за поверителност."

Ри и Бек се намират на неупоменато място в Южна Корея под закрилата и наблюдението на южнокорейската Национална разузнавателна служба. Те са в безопасност, но кой може да каже как ще се адаптират към живота в новия си дом и към преживените травми?

"Толкова много пъти съм бил на косъм от смъртта", сподели той пред интервюиращ го. "Почти всички, с които дойдох, са убити. Всички мъже, дошли с мен, ги няма вече. В моето подразделение всичките ми другари загинаха. Не остана никой. Повечето от нас са единствени деца. Как ли се чувстват родителите им?"