Илияна Йотова: Езикът, писмеността и вярата обединяват

Езикът, писмеността и вярата са обединявали и ще обединяват народа ни. Една малка книга, написана от ръката на един монах, направи нещо велико - събуди самосъзнанието на цял народ, за да го съхрани и изведе до днешния ден. Tова заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в сградата на Българската екзархия в Истанбул.

Йотова е на посещение в Истанбул по случай отбелязване на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тя се срещна с над 200 представители на българската общност в Турция, сред които и ученици от Българското неделно училище в Истанбул, съобщи прессекретариатът на държавния глава.
 
В обръщението си към нашите сънародници вицепрезидентът заяви: "24 май е празникът, който ни обединява като народ, който осъзнава и с право се гордее със своя език, писменост и култура. В този ден ние виждаме своето място в историята заедно с поколенията преди нас и с тези, които ще дойдат след нас."
 
"Създаването на българската държава през 681 година слага отпечатък в развитието на старите народи за векове напред и определя контурите на световната карта. Извън физическите мащаби обаче българската държава завоюва и други, още по-важни територии – на духовността, познанието и културата", каза още Илияна Йотова.
 
Вицепрезидентът подчерта, че носим отговорност към завещаното от българските будители. "Събрани на това място с особена атмосфера, си даваме сметка, че сме наследниците на героичните времена. Длъжни сме да съхраним българската култура и идентичност", добави Илияна Йотова.
 
Вицепрезидентът се срещна с ръководството на Фондацията на българската православна църква и присъства на представяне на каталог "Корените във времето – Българската екзархия и българската общност в Цариград в миналото и днес".
 
Илияна Йотова припомни делото на Стефан Богориди, доктор Иван Богоров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Иларион Макариополски, Неофит Бозвели за църковна независимост и българска просвета, както и историята на учредяването на Българската екзархия и избирането на първия български екзарх Антим I.

"За мен е голяма чест да бъда сред вас на това  красиво място – Българската екзархия, запазила през годините вярата и народностния дух, да чуя звъна на камбаната-реликва, отлята през 1872 г. по случай учредяването й", заяви вицепрезидентът.

В сградата  се съхранява и ферманът на султан Абдул Азис, с който той признава българите като отделна народност и дава на нашата църква самостоятелен статут и признава българския екзарх за неин духовен глава.