“Огнената буря бе невероятна... обхвана ме безумен страх и оттам нататък непрекъснато си повтарях едно изречение: "Не искам да изгоря до смърт.“ Не знам върху колко трупа съм паднал. Знаех само едно – не трябва да изгоря.“
На 13 февруари 1945 година британските военновъздушни сили нападат красивия германски град Дрезден. В следващите няколко дни те и техните съюзници от САЩ хвърлят над 4000 тона бомби. Огненият ад убива 25 хил. души, унищожава центъра на града и изсмуква кислорода от въздуха, задушавайки онези, които се опитват да избягат от пламъците.
Съдбата на Дрезден не е уникална. Хиляди умират в нападенията над Кьолн, Хамбург, Берлин, Токио, Хирошима и Нагасаки. Но бомбандировките над германския град се превръщат в един от най-спорните актове на Съюзниците, тъй като не е напълно ясно, каква е била военната стойност на Дрезден. Веднага след нападението, дори Уистън Чърчил изразява съмненията си, че атаката е била правилно решение.
"Струва ми се, че е дошъл моментът, когато въпросът за бомбардировките над германски градове, които имат за цел просто да увеличат терора, макар и под други предлози, трябва да бъде преразгледан", пише Чърчил в докладна.
Преди да бъде сравнен със земята, Дрезден е столицата на Саксония, наричана Флоренция на река Елба или Съкровищницата, заради климата си и невероятната си архитектура. Ала до февруари 1945 г. Дрезден е само на 250 километра от Източния фронт, където нацистите се опитват да спрат напредващата армия на Съветския съюз в последните месеци на войната.
Градът се превръща в огромен транспортен и индустриален център. Фабрики осигуряват муниции, части за самолети и други необходими продукти за нацистите
Войски, танкове и артилерия преминават през Дрезден и неговите пътища и жп линии. Градът се пълни с германски бежанци, опитващи се да избягат от фронта. А през това време Кралски военновъздушни сили вече се подготвят за атаката над най-големият германски град, който ще бъде нападнат досега. Според тях, това ще помогне на СССР, като се спре движението на нацистката армия през града и ще наруши евакуацията на германците от фронта.
Бомбите, които самолетите носели, били ужасяващи. Мощта им била толкова голяма, че те сривали сградите до основи, а след това огънят продължавал, причинявайки още по-голямо разрушение. Други германски градове били изгорени до основи, като Хамбург, където огнената буря след операция "Гамора“ е толкова силна, че си създава собствени метеорологични условия.
Атаката над Дрезден започва на 13 февруари, когато 800 самолета на Кралски военновъздушни сили се отправят към него. Само за 25 минути те пускат над града 1800 тона бомби през нощта. А през деня американските самолети продължавали атаката. 520 техни самолета кръжели над града в продължение на два дни и се целели в жп линиите, но всъщност унищожили голяма част от Дрезден.
На земята цивилните се опитвали да избягат от яростната атака. След като сирените предупреждават за приближаващата атака, по-голямата част от тях се скриват в бункерите. Първите бомби обаче спират електричеството. В момент на леко затишие, те излизат от скривалищата си на повърхността, точно когато идва втората вълна.
Хората умирали докато бягали от огъня – кислородът бил изсмукван от дробовете им заради огненият ад. Свидетелка на атаката разказва, как жена бягала с детето си на ръце, ала се спъва и пада. Бебето полита право в пламъците, а майката останала да лежи на земята... без да помръдва.
Кърт Вонегът оцелява в нападението като военен затворник в града: "Дрезден беше един голям пламък. Той ядеше всичко органично, всичко, което можеше да гори“, пише той в "Кланица 5“. Вонегът пише, как след атаката "градът прилича на Луната – нищо друго, освен минерали. Камъните бяха горещи. Всичко останало бе мъртво.“
Разбира се, нацистите веднага използвали атаката, за да нападнат Съюзниците. Според Министерството на пропагандата, в Дрезден нямал военна индустрия, а градът бил само символ на културата. Умират около 25 хил. души, но тогава нацистите твърдят, че жертвите са 200 хиляди.
У британците също имало съмнение – Дрезден бил познат като красива туристическа дестинация сред тях. Някои министри също се усъмнили дали решението е било правилно. Според материал, публикуван в Associated Press, атаката била просто, за да се всее терор. Но според военните във Великобритания и САЩ, нападението било напълно обосновано, точно като атаките над всички останали германски градове.
Според американски доклад от 1953 г., бомбандировките унищожават 23% от индустриалните сгради в града и най-малко 50% от жилищните сгради на Дрезден. Ала населеното място било "легитимна военна цел“, а атаката не била по-различна от "вече установените военни политики".
И до ден днешен, 75 години по-късно, въпросът, дали атаката над Дрезден е била обоснована или не остава без отговор. Историците не са сигурни, че унищожението на германските градове е забавило нацистите или само е довело до ненужната смърт на цивилни граждани – най-вече в последните месеци от войната.
За разлика от инвазиите, като "Денят Д“, е трудно да се каже, дали подобни действия наистина са помогнали за спечелването на Втората световна война. Според някои унищоженията са морално падение за Съюзниците или дори военно престъпление. Други са категорични – всяка една бомба е помогнала за победата над нацистите.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Над 40 страни сформираха коалиция за сигурен транспорт през Ормузкия проток
Водещият петролен бенчмарк достигна най-високото си ниво от 2008 г. насам
Как митата на Тръмп промениха световната икономика една година след Деня на освобождението
Финансовото министерство очаква бюджетен дефицит за март в размер на 1,5 млрд. евро
Геополитическите страхове помрачават търговията на европейските борси
Русия свива добивите на петрол заради препълнените складове
Различни визии за здравеопазването: Кандидат-депутатите отговориха на важните въпроси
Здравеопазването в центъра на политическия сблъсък пред изборите
Спор за здравеопазването: Пари има, но как се харчат и какви са необходимите реформи
Обичайни навици на празен стомах, които влошават инсулиновата резистентност
Новите досиета за скандала с ОПКЕПЕ предизвикаха политическо "цунами" в Гърция
Централна емисия
Фабрицио Романо с голяма новина за Барса
Луис Енрике с важно мнение за ПСЖ
Бивш на Ливърпул къса с футбола
България тресна с 2:0 Босна и Херцеговина
Национал на България със загуба в Испания
Левски готви сензационен трансфер
Дневен хороскоп за 3 април, петък
Ароматен кекс с бадеми за Цветница
Турският актьор Рамазан Тетик почина на едва 37 години
„Сцената на изборите“: „Директно“ тръгва из страната, за да покаже проблемите на хората извън София
Модерната екранизация на „Брулени хълмове“ може да се гледа във Видеотеката на А1 ТВ
Изберете си шарено яйце и вижте какво важно събитие ви очаква през април
Дечев към варненските полицаи: Бъдете безкомпромисни
Кремъл принуждава работодателите да изпращат по двама служители за фронта в Украйна
Турция ще командва група на НАТО за Черно море до 2028 г., после поемат България или Румъния
Искане за изтегляне на американска техника от България би било необосновано
Тръмп не може сам да изтегли САЩ от НАТО, но може да отслаби алианса
Йотова: За успешен туристически сезон трябва да представим България като сигурна дестинация
Voyager и Icarus Robotics ще тестват свободно летящ робот на МКС
Два редки метеорита за девет дни: Какво показват данните за болидите през 2026 г.
Meta пуска нови умни очила с разширени възможности за корекция на зрението
Товарният кораб „Прогрес МС-35“ потегли към Байконур за подготовка за полет до МКС
Учени откриха зловещи структури под ледовете на Гренландия
Супервулкан в Япония се пробужда: Учени засякоха ново натрупване на магма