Хенри Кисинджър на 100: Човекът, оставил отпечатък във външната политика на САЩ

Навършвайки днес 100 години, бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър продължава да очарова и разделя. Визионер за едни, "военнопрестъпник" за други, "мъдрецът" с прегърбен силует, но все така разпознаваем с характерните си очила, не престава да е активен, отбелязва в свой материал Франс прес.

Във вторник бившият шеф на американската дипломация участва в честването на стогодишния му юбилей в елитния Икономически клуб в Ню Йорк и духна всичките свещички на шоколадова торта.

От офисите си в Ню Йорк и консултантската си фирма „Кисинджър асосиейтс“ (Kissinger Associates) той запазва относителна аура сред елита във Вашингтон и в чужбина, включително у американските демократи като бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън, която беше казала, че „разчита на съветите на своя приятел".  

Незаобиколим играч в световната дипломация по време на Студената война, този лауреат на Нобелова награда за мир инициира сближаването с Москва и Пекин през 70-те години на миналия век с прагматична визия за света, нещо като "Реалполитик" (Realpolitik/ Реалистична, практична, действителна политика“) в американски стил.

Като израз на това, че визията му за света почти не се е променила, той каза във вторник пред гостите си, че Съединените щати трябва да защитават своите "жизненоважни интереси".

„Винаги трябва да сме по-силни, за да устояваме на всякакъв натиск“, каза ветеранът в дипломацията. Дори когато става дума  за войната в Украйна, по отношение на която той се застъпва за прекратяване на огъня. „Стигнахме до момент, в който изпълнихме нашата стратегическа цел. Военният опит на Русия да погълне Украйна се провали“, заяви Кисинджър.

Но образът на мъжа с дрезгав глас и силен акцент, заради немския му произход, остава опетнен и свързан с мрачни страници от историята на САЩ, като подкрепата за преврата в Чили през 1973 г., нахлуването в Източен Тимор през 1975 г. и, разбира се, Виетнам.

„За мен няма съмнение, че политиката му е причинила смъртта на стотици хиляди хора и е унищожила демокрацията в много страни“, отбелязва Рийд Калман Броуди, адвокат, специализиран по защитата на правата на човека. „Изумен съм, че му се размина“, добавя юристът.

Всъщност Кисинджър никога не се е притеснявал от правосъдието, след като жалба срещу него е отхвърлена през 2004 г. В публикувано в сряда разследване сайтът за журналистически разследвания, „Интърсепт“ (The Intercept), твърди въз основа на архивни документи на Пентагона и свидетелства на оцелели, че американската кампания за бомбардировки в Камбоджа между 1969 и 1973 г., на която Хенри Кисинджър е архитект, е била силно подценена и всъщност е причинила смъртта на много повече цивилни, отколкото се признаваше досега.

Историкът от бангладешкия университет в Дака Мунтасир Мамун посочва, че Кисинджър „активно е подкрепял геноцида в Бангладеш“ през 1971 г.

„Не виждам никакво основание да възхвалявам Кисинджър“, каза той и добави, че мнението му се споделя от много държави, включително от Виетнам.

"Иронията е, че помним, че той сключи мир, но забравяме всичко, което той извърши, за да удължи войната не само във Виетнам, но и в Камбоджа и Лаос", добавя историчката Каролин Айзънбърг от университета Хофстра в САЩ.

Хайнц Алфред Кисингер е немски евреин, роден на 27 май 1923 г. във Фюрт, Бавария. На 15-годишна възраст намира убежище в САЩ със семейството си, а на 20-годишна възраст става натурализиран американец.

Син на учител, Кисинджър се присъединява към военното контраразузнаване и американската армия, преди да стане студент в Харвард, където завършва блестящо, а по-късно е и преподавател.

Кисинджър се утвърди като лице на световната дипломация, когато републиканецът Ричард Никсън го привлича в Белия дом през 1969 г. като съветник по националната сигурност, а след това и като държавен секретар. Кисинджър заема и двете позиции от 1973 до 1975 г. и продължава да ръководи дипломацията при президента Джералд Форд до 1977 г.

Тогава той стартира разведряването със Съветския съюз и размразяването на отношенията с Китай при управлението на Мао, по време на тайни пътувания за организиране на историческото посещение на Никсън в Пекин през 1972 г.

Кисинджър също така води, винаги в най-голяма тайна и успоредно с бомбардировките на Ханой, преговори с виетнамския политик Ле Дък Тхо за прекратяване на войната във Виетнам.

Подписването на прекратяване на огъня му спечели през 1973 г. Нобеловата награда за мир заедно със Северен Виетнам, но наградата е смятана за една от най-противоречивите в историята.

(БТА, Петя Гергова)