Любов сред скандали, изневери и картини: Фрида Кало и Диего Ривера

Романтичните хора биха казали, че Фрида Кало и Диего Ривера са били предназначени един за друг. Тази любовна история обаче е много далеч от идеалната. Тя е многообразна и включва както необуздана страст, така и всепоглъщащ гняв, нежност и предателство, преданост и ревност, любов и болка.

Фрида пише в своя дневник, че претърпява два разрушителни инцидента в своя живот. Първият е ужасната катастрофа, която за малко не ѝ коства живота, а втората е срещата ѝ с Диего Ривера, който се превръща в любовта на живота ѝ.

Безстрашното момиче

Първо Диего чува гласа ѝ. През 1922 година художникът рисува стенопис в Националното подготвително училище в Мексико Сити. На няколко пъти, невидимо момиче, което се крие зад колоните, му крещи шеги. След това, една вечер, докато Ривера рисува и тогавашната му съпруга Лупе Марин работи, те чуват силна суматоха, идваща от група студенти, блъскащи се към вратата на аудиторията. След миг вратата се отваря и едно момиче е избутано вътре.

„Тя беше облечена като всеки друг ученик в гимназията, но маниерът ѝ веднага я отличаваше. Имаше необичайно достойнство и увереност в себе си, а в очите ѝ имаше странен огън. Погледна ме и ме попита дали може да гледа как работя. Веднага се съгласих“, пише Ривера. Постепенно ревността на Лупе се повишава и тя започва да обижда момичето. Дори се опитва да я накара да си тръгне, но Фрида остава прилепена към стола си и дори не се стряска от жената.

„Когато си тръгна каза само лека нощ. Година по-късно научих, че името ѝ е Фрида Кало, но нямах идея, че един ден ще бъде моя съпруга“.

Крилата на черен кос

Едва след няколко години двамата отново се срещат. По това време Фрида вече е претърпяла ужасна автомобилна катастрофа, която почти ѝ коства живота, прекарала е няколко месеца в гипс, научила се е отново да ходи и е започнала да рисува.

Този ден Ривера е работел по един от стенописите в Министерството на образованието, когато чува едно момиче да крещи: „Диего, моля те, слез оттам! Имам нещо важно да обсъдя с теб!“. Художникът си спомня, че момичето е било на осемнадесет години. Имала е фино тяло и нежно лице, а косата ѝ е била дълга, веждите – тъмни и дебели, съединяващи се над носа. „Изглеждаха като крилата на черен кос“.

Вижте още за Фрида Кало и Диего Ривера в Tialoto.bg

Източник: Tialoto.bg