Happy Блънт-Day!

Мултиплатиненият Джеймс Блънт отпразнува рождения си ден с концерт у нас, на който пя за българската публика почти 2 часа.

Тя му отвърна със същото – освен като верни беквокали, припяващи на всяко негово парче, феновете на музиканта многократно го поздравяваха с Happy Birthday между песните.

Началото бе дадено минути след 20,00 часа.

Тогава блесна огромният екран, заместващ задна стена на сцената, построена на две нива.

Самият Блънт се появи на горното и с тичане, скачане и куфеене стигна по стъпалата до микрофона.

Сив неглижиран костюм, дълга коса, която пада над очите, китара, британски акцент, нежни текстове и запомнящи се мелодии. Какво да добавим? Само стотиците развълнувани женски писъци.

И те не закъсняха – публиката се състоеше предимно от дами и повечето от тях бяха чистокръвни поп фенове. Сред публиката имаше няколко компании от наистина болните почитатели на Блънт, които обикалят с него във всяка една от датите на настоящото му турне.

Още с началните акорди започнаха безкрайните ръкопляскания и макар че първите парчета – Wiseman, Too Late и High, звучаха доста тихо и спокойно, вълнението нарастваше с всяка извивка на характерния фалцет на Блънт.

90% от групите звучат доста по-твърдо на концерти в класически състав от 2 китари, бас, клавир и барабани. Това обаче изобщо не важи за Блънт – музиката му е точно толкова вглъбена и нежна, както и на запис.

На моменти той дори бе прекалено интровертен – при всеки опит феновете да довършат докрай поздрава за рождения му ден Блънт ги режеше и със затворени очи започваше нова балада по средата на Happy Birthday, Dear Ja...

Тоталното избухване се случи на тихото и чувствено изпълнение на I Really Want You, когато цялата зала се разкъсваше между желанието да слуша пеенето на Джеймс и с пълен глас да крещи и да пляска.

Carry You Home продължи и увеличи вълнението, след като на нея Блънт за първи път седна зад пианото и заряза китарите, които дотогава сменяше преди всяка песен.

Края на парчето той изпя на фона само на барабаните и ръкоплясканията, след което продължи с малко по-динамичната I'll Take Everything, на която получи също толкова силна поддръжка от страна на публиката.

На хита му Goodbye My Lover вече нямаше седнал в залата, както и на последвалите Shine On, Out of My Mind, Cause I Love You и неиздаваната Turn Me On, която феновете му могат да чуят само на концерти.

Разбира се, чухме и първия му мегахит Beautiful, на който той по-скоро акомпанираше на стотиците пеещи в залата.

Последният половин час на концерта премина в тотално умопомрачение – на Because I Love You Джеймс се качи върху пианото и куфя, минути след това вече обикаляше целия партер на залата и прегръщаше хората, а към края размаха специално подарената му фланелка на българския национален отбор по футбол с името му на гърба.

Концертът завърши с мощен бис от три парчета, а края на шоуто даде песента 1973.