Кучка на място

”Дяволът носи Прада”. Не, не става дума за заклеймяване на безутешно скъпата модна марка от Ордена на кармелитките. Така се казва успешната книга и още по-успешната едноименна екранизация по нея.

Може да сте чули много за филма, може пък и да не сте. Колегите ме упрекваха, че е доста късно да пиша  коментар за лента, чиято премиера у нас беше през октомври. По-добре късно, отколкото никога. И така.

Става дума за главен редактор в елитно модно списание – Миранда, която е безпощадна, ужасна и властна жена, комбинация между Ханибъл Лектър, Фрийз от Батман и Крюела Де Вил взети заедно.

Въпросната дама, в ролята - най-добрата жива актриса в света - Мерил Стрийп, командва подчинените си като пионки.

Прототип на героя на Миранда е не кой друг, а легендарният главен редактор на американското издание на модната библия “Вог” – Ан Уинтър.

Самият автор на “Дяволът носи Прада”  - 29-годишната нюйоркска писателка Лорън Уайзбъргър е работила една година като асистентка при Уинтър.

Всяка жена от екипа на “Runway” (схващай “Вог”) трябва да е слаба, дори ако това й струва откъсване на стомаха, дрехите трябва са уникални, маркови от Шанел нагоре. Не дай си боже, ако се дотътриш облечен в Гап, Миранда ще получи хроничен цистит; ако дойдеш с ниски обувки, те чака бой с пръчки, а ако не й донесеш кафето навреме, ще бъдеш стъпкан като астматична богомолка и все една такава, хубава, работна обстановка. Всичко в името на модата, разбира се.

Та при същото чудовище за работа като асистентка кандидатства невинен ангел. Андреа. Красива и умна. Но развлечена и без капка стил, защото иска да я забелязват заради ума й, а не заради красотата й. Завършила журналистически колеж, но мечтае за сериозна кариера във “Венити Феър” или "Ню Йоркър".

В ролята на умното пате е Ан Хатуей, която стана известна като съпругата, омъжена за гей кубой в “Планината Броукбек”, изтерзана от любовта (мъжката) на живота му.

Андреа получава шанс, защото е различна, въпреки че е трагична. Попада в приказка, свят, продаващ мечти, в който всички са роби на неспирен кръговрат от илюзии.

Старшата асистентка Емили (23-годишната новоизгряваща звезда Емили Блънт) живее само, за да отиде на Седмицата на модата през есента в Париж. Не яде, не спи, работи болна, отслабва като хапва по парче сирене, но само когато е пред припадък и се надява на стомашно разстройство, за да постигне идеалното тегло.

Във филма участват и няколко супер модели, начело с ефирната  Жизел Бюндхен, които си броят ядките на закуска и търпят с благоговение тиранията в името на модната невероятност.

Безупречен е и редакторът Найджъл (в ролята Стенли Тучи, “Терминалът”, “Късметът на Слевин”), който е един от малкото идеални служители, запленен докрай от модата, вкуса, красотата, надушващ лук от 1000 километра, несравним естет, предан на Миранда, която го продава като парче месо, но неизменно вярващ в светлите Прадини бъднини.
 
Модният свят е бизнес за милиарди. Във вселената на Миранда-Стрийп скъпите дрехи са щит срещу посредствеността, деспотичните нареждания са в името на перфекционизма, а парите са само средство за достигане на непреходност. Защото модата е изкуство, както филмът твърди, а изкуството иска жертви.

Ръководството на Миранда ражда нови светове, модни понятия и измерения, а за това трябва дяволска воля.

Мерил Стрийп успява да пресъздаде тази воля с едва доловим аристократичен полъх. Ледената кралица изненадва с топлота под ледените блокове, садистичната господарка има и човешка страна. Защото може да оцени силата на характера в човека отсреща, единственото качество, което може да те направи забележим в “strike a pose” света. 

Играта й е абсолютна, с жест, усмивка, присвиване на устни, тя изразява цял водопад от емоции и чувства, за които на Андежлина Джоли ще са й нужни три месеца денонощно търкаляне пред камерата, а резултатът отново ще е плачевен.

”Истината е, че никой не може да върши моята работа”, казва Миранда в края на филма. Да, определено, защото трябва да си точната кучка на точното място, за която и най-незначителният компромис е слабост на духа.

“Всички искат да са на наше място”, обобщава Миранда житейската ситуация.   Пепеляшките от “забутаните магазинчета” ще мечтаят за Прада. Винаги. Това е всичко.