Симеон: 800-те дни не са лъжа. Просто сте мързеливи

"Надцених трудолюбието и готовността за тежка работа на немалко хора", призна лидерът на НДСВ и бивш премиер Симеон Сакскобургготски.

"Ако всички бяха запретнали ръкави така, както направих аз с голям брой мои сътрудници, днес положението щеше да изглежда още по-добро", казва той по повод на нереализираните му обещания, дадени през 2001 година.

В интервю за списание "Bulgaria Air", Сакскобургготски коментира днешната икономическа ситуация след влизането на България в Евросъюза с думите: "Най-ниски ни били заплатите, ами нали сме новодошлите в ЕС! Попитайте например португалците какви са им били заплатите преди присъединяването им към Европейския съюз.

Не сме последните или най-неспособните, а напротив. За това трябва време, трябва търпение, понякога дори и оптимизъм, но най-вече реализъм и всеки да работи, а не само да стоим, да гледаме и да се вайкаме колко е страшно всичко, колко сме зле. Ако погледнете каква беше България преди десетина години и сега, мисля, че няма нужда от повече обяснения".

Сакскобургготски признава, че не е голям кулинар и се старае да не преяжда.

"Опитвам се да не прекалявам с ядене и пиене, и то не от суета, а за да си пазя сърцето. Откровено казано, ядовете и грижите също помагат на човек да поддържа физическата си форма", допълва той. 

Връщайки се назад в историята, Сакскобургготски си припомня и момента, в който се възкачва на българския престол след смъртта на цар Борис III: "Фактът, който ме стресна, е, че само в рамките на един ден хората около мен започнаха да се обръщат към мен с "Ваше величество", а не както до предишния ден - с "Ваше височество".

Симеон обяснява и следването си във военния колеж в Америка през 1958-1959 година:

"Майка ми царица Йоанна намираше, че е здравословно за всеки младеж "да си отбие войниклъка". Тъй като не можех да сторя това в България, се поогледахме за други възможности и най-сетне се спряхме на САЩ. През някои от уикендите с други кадети работехме като детегледачи, така че можахме да видим как живеят средните американци".

Следва и логичният въпрос за запознанството със съпругата му Маргарита.

"Със съпругата ми се срещнахме в Мадрид. Тя беше едно от красивите момичета в мадридското общество. Един ден разбрах, че се намира в Ню Йорк, а тогава имахме бал във военната академия и реших да й изпратя покана. Просто така, от любопитство.

Тя я получила, учудила се и попитала приятелката си, при която живееше в Ню Йорк, кой е този американец "кадет Рилски", който я кани.

Приятелката й казала: "Ама това е Симеон", и тогава тя ми се обади и се извини, че същия този ден пътувала за Япония.

Разбрахме се, че когато се прибера в Мадрид, ще й покажа колата, която си бях купил, един "Шевролет" от 1959 г.

Година след този разговор я поканих да се разходим с колата и така започна всичко. Мога да кажа - съвсем случайно.

Не си спомням дали си помислих: "Тя е!", но това се доказа впоследствие, тъй като се понасяме вече 47 години!", завършва Сакскобургготски.