С любовта шега не бива

"С любовта шега не бива" се казва постановката по режисура на Мариус Куркински, която се играе в театър „Иван Вазов“. И както става ясно от заглавието, сюжетът е съвсем класически - да, става дума за любов. Колко банално, ще кажат някои. Да, но когато излязат от залата, мнението им няма как да остане същото.

В последно време бях започнала да губя надежда в българското театрално изкуство или по-точно ми беше трудно да възприема това ново поколение млади актьори, тъй като всички бяхме свикнали с големите имена като Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и много други - вие всички ги знаете или поне сте чували за тях.

Младото поколение дори и на мен и моите връстници изглеждаше някак странно с техните революционни идеи за сюжети и начин на игра... В никакъв случай не мога да определя себе си като консервативна натура, като анти-сексуална личност и т.н., но някак си е смущаващо всички постановки, които съм гледала в последно време, да поставят да преден план секса, на втори план секса и за разнообразие отново секса.

А нямаме ли понякога нужда и от мисли за малко любов?

Ако скоро не сте си поставяли този въпрос или не сте се замисляли върху темата, отидете и гледайте постановката с очарователната игра на Юлиян Вергов, Владимир Карамазов, Йосиф Шамли, Александра Василева, Рени Врангова, Ана Пападопулу, Захарий Бахаров и Валери Йорданов.

Има ли или няма любов, кога обичаме и кога мразим, околните или нас самите заблуждаваме с това какви сме... А когато тази заблуда може да нарани или погуби човешки живот, какво оставяме след себе си... И всичко това представено по един хем традиционен, хем съвременен начин, без нито едно от двете да става досадно или прекалено скучно.

По време на представлението си мислех, че може би съм прекалено романтична (за което често се упреквам), когато настръхвах след някоя внушителна реплика или жест, или под влияние на прекрасното музикално оформление. Но когато, след края на представлението видях удовлетворението по лицата на хората около мен, предимно млади хора, и чух техните думи, разбрах, че няма място за притеснение.