Дроновете, които тревожат Европа: нов сценарий за руски удари от Средиземно море

Русия продължава въздушните удари срещу Украйна с разширяваща се флотилия от дронове – от Шахед-136 до реактивните Геран-4 и Геран-5 – като същевременно увеличава производството в Алабуга. След повече от четири години война между Русия и Украйна технологиите и разходите за военно оборудване са претърпели значително развитие. Бяха засечени редица руски дронове, прелитащи над територията на Европейския съюз. Имало е нахлувания в Полша и България, въпреки че според доклад на ЦРУ ситуацията може да се усложни, пише Euronews.

Последната информация от ЦРУ ясно показва, че съществува риск от руски атаки с дронове срещу Испания, Франция или Италия, изстреляни от контейнери на кораби, принадлежащи към "сенчестия флот" в Средиземно море. И така, какъв вид дронове използва руската армия? Според най-новата информация от украинските военни, тя далеч надхвърля използването на иранските дронове "Шахед".

В ранните часове на 27 август украинските противовъздушни сили свалиха или неутрализираха 233 руски цели само за една нощна бомбардировка. Сред тях бяха 258 атакуващи дрона, две противокорабни ракети "Оникс" и няколко балистични ракети "Искандер-М" и KN-23.

Според украинските въздушни сили около една трета от тези дронове са с реактивни двигатели, докато останалите са комбинация от дронове от типа "Шахед", системи "Гербера" и ракети "Бандерол", както и примамки.

Тази комбинация дава доста точна представа за състоянието на руския арсенал от безпилотни летателни апарати на този етап от войната: той вече не се основава на един-единствен модел, а на цяло семейство системи, изпълняващи различни роли – от запълване на небето с евтини рояци до пробиване на отбраната със скорост над 500 километра в час.

Част от обяснението се крие в разходите. Изстрелването на прехващач за един милион долара срещу дрон на стойност между 25 000 и 40 000 евро (21 000–35 000 евро) е неустойчиво в дългосрочен план и именно този дисбаланс Москва използва, като изстрелва вълни, способни да изчерпят далеч по-скъпите системи за противовъздушна отбрана както с дроните си, така и с по-конвенционални оръжия.

По-голямата част от тази флотилия от дронове идва от Специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан, на около 1 200 километра от украинската граница. Комплексът обхваща повече от 2,8 милиона квадратни метра и се оценява, че около 15 % от съоръженията му са предназначени, пряко или косвено, за военно производство.

Там се формоват композитни фюзелажи, произвеждат се двигатели, сглобява се бордова електроника и се съхраняват готовите части.

Украинските удари по комплекса принудиха Русия да премести голяма част от тази верига под земята.

Украински анализатор, ползващ се с информация от отворени източници, оценява, че в Алабуга вече са изградени около 42 000 квадратни метра подземно пространство, което се равнява на шест футболни игрища.

Според руски медии, цитирани от The Economist, дневното производство на дронове "Геран-2" вече надхвърля 100 броя, като се планира то да достигне 500 на ден. Дроновете "Геран-2" са системите, по-известни като Шахед-136.

По отношение на общия обем оценките варират в зависимост от източника, но сочат в една и съща посока. Центърът за стратегически и международни изследвания изчисли, че през март 2026 г. Русия е произвеждала около 5 500 дрона месечно, докато украинското военно разузнаване оцени производството през август на около 3 000 дрона Геран-4 и Геран-5 и около 2 800 дрона Геран-2 месечно.

През март същата година, според доклад, цитиран от Euronews, Русия е изстреляла 6 462 дрона от типа "Шахед" и свързани с тях системи за атака и примамки, от които 4 186 са били атакуващи дрони от типа "Шахед" – модел "Геран-2", което представлява средно 208 изстрелвания на ден – темп, който в някои дни е достигал над 900 дрона.

Геран-2: Дронът, който претоварва украинската отбрана

Това е моделът, който стои в основата на повечето атаки от 2022 г. насам. Проектиран в Иран, Русия произвежда своя собствена версия в Алабуга под наименованието "Геран-2".

Производител: HESA / Shahed Aviation Industries (Иран); руската версия се сглобява в Алабуга под наименованието Геран-2.

Размери: Дължина 3,5 метра с размах на крилете 2,5 метра.

Тегло: Около 200 килограма.

Задвижване: Четиритактов бутален двигател Мадо MD-550 с мощност около 50 конски сили, със заден винт.

Круизна скорост: Около 185 км/ч.

Далечина на полета: Между 1 000 и 2 500 километра в зависимост от версията; при руския вариант с подсилена 90-килограмова бойна глава далечината на полета е намалена до около 1 000 километра.

Взривен полезен товар: Между 30 и 50 килограма в стандартната версия, с корпус, който съчетава конвенционални взривни вещества с термобарични материали и метални фрагментационни елементи.

Приблизителна цена: Между 20 000 и 50 000 долара (17 000–43 000 евро) на брой.

В експлоатация от: Септември 2022 г.

Процент на прихващане от Украйна: Оценява се на между 65% и 85% според Global Military.

Геран-3, Геран-4 и Геран-5: Състезанието за скорост

С подобряването на украинските прехващачи Русия заменя витлата с реактивни двигатели. Този скок се осъществи на три етапа.

Първият, Геран-3, базиран на Шахед-238, използваше отново фюзелажа на Геран-2 с добавен турбореактивен двигател. Той достигаше скорост между 300 и 370 км/ч и имаше оперативен обхват от близо 1 000 километра, с комбинирана термична и фрагментационна бойна глава от около 50 килограма.

Украинското разузнаване документира десетки чуждестранни компоненти в останките му, много от които от американски производители, както и китайски и европейски части.

Следваше Геран-4 с изцяло преработен фюзелаж, а не просто адаптация. Размерите му остават сходни с тези на оригиналния "Шахед" – дължина около 3,5 метра и размах на крилете 3 метра, но с интегрирани фиксирани крила за намаляване на аеродинамичното съпротивление.

Според експертни анализи той лети с крейсерска скорост между 300 и 350 км/ч, с пикови скорости до 500 км/ч, лети на височина от 4 000 до 5 000 метра и доставя 50-килограмова бойна глава на разстояние между 450 и 850 километра.

На практика обаче Русия е успяла да надхвърли тази цифра: летейки на голяма височина, за да намали разхода на гориво, един „Геран-4 отбеляза полет от около 960 километра на 28 август 2026 г. – разстояние, което поставя почти цялата територия на Украйна в обсега му. Цената му се оценява на между 85 000 и 120 000 долара (74 000–105 000 евро) на брой.

Геран-5 е най-новият вариант.

Според анализ на Международния институт за стратегически изследвания той може да развива скорост до 600 км/ч, има обхват от около 950 километра и полезен товар от около 90 килограма; в останките му са открити транзистори, произведени в Германия. И двата модела се задвижват от двигател TF-TJ2000A.

Въздействието върху украинската отбрана е значително. През март 2026 г. Украйна е прихващала над 90 % от дроновете, изстреляни срещу нейната територия; до юни, с широкомащабното разгръщане на реактивните дронове "Геран", този процент е спаднал до малко над 50 %. Киев отговори със свои собствени реактивни прехватчи, като например "Алекса Спатиум", който влезе в експлоатация на 21 август 2026 г.

 Гербера: Примамката, превърнала се в оръжие

Първоначално замислен като евтина примамка за претоварване на радарните екрани заедно с истинските дронове „Геран-2“, моделът „Гербера“ постепенно придобива собствени нападателни способности.

Производител, идентифициран от украинското разузнаване: АО Alabuga Skywalker Technology Co.

Приблизителна цена: Около 10 000 долара (8 000 евро) за брой.

Размери: Дължина 2 метра с размах на крилете 2,5 метра.

Максимална скорост: До 160 км/ч.

Обхват (версия за примамка): между 300 и 600 километра.

Максимална височина: До 3 000 метра.

В експлоатация от: юли 2024 г.

Последни промени: Дроновете "Гербера", произвеждани в "Алабуга", които досега се използваха като примамки, се оборудват с високовизбуждащи фрагментационни бойни глави, произведени от компанията "Базалт", и заряди КЗ-6.

 "Ланцет": Прецизни боеприпаси срещу бронирани превозни средства

За разлика от дроновете "Шахед" и "Геран", предназначени за удари на далечно разстояние, "Ланцет" е оръжие с къс обсег, предназначено за поразяване на конкретни цели на фронтовата линия, като артилерия, радарни системи или бронирани превозни средства.

Производител: ZALA Aero Group, част от концерна "Калашников".

Представен: юни 2019 г., на военното изложение ARMY-2019 в Москва.

Варианти: „Изделие 51“, с автономност от 60 минути и 5-килограмова бойна глава, и „Изделие 52“, по-леко, с автономност от 40 минути и 3-килограмова бойна глава – версията, която се използва най-широко на фронта.

Максимално излетно тегло: До 12 килограма.

Обхват: До 40 километра в стандартната версия; модел, забелязан през 2025 г. с преработена антенна система, увеличава този обхват.

Скорост: крейсерска скорост от 80 до 110 км/ч, със скорост на удара при пикиране до 300 км/ч, според WikiTanks.

Навеждане: инерциална навигация, базирана на GLONASS, във фазата на приближаване, с електрооптична корекция в реално време при окончателното насочване към целта, според Defensa.

Бойна глава: високоексплозивна или фрагментационна; през август 2025 г. Русия започна да заменя стандартния заряд KZ-6 с противотанкова мина PTM-3, като увеличи експлозивния заряд от 1,5 на 1,8 килограма за сметка на по-малка бронепробивност, според UNITED24 Media.

Струва си да се отбележи, че в социалните мрежи се разпространяват твърдения за вариант, наречен „Lancet XXL“, с бойна глава, еквивалентна на 20 килограма ТНТ, и обсег от 200 километра, задвижван от двигател с вътрешно горене вместо обичайния електродвигател.

Тази версия обаче не е потвърдена официално нито от ZALA Aero, нито от руското министерство на отбраната.

 "Орлан-10": Очите на руската артилерия

Това не е атакуващ дрон, а разузнавателна платформа, чиято основна роля е да коригира артилерийския огън и да наблюдава движението на войските.

Производител: Център за специални технологии, със седалище в Санкт Петербург.

Максимално излетно тегло: 16,5 килограма.

Полезен товар: до 6 килограма, включително дневни и термовизионни камери, а в атакуващия си вариант – малки бомби.

Автономност: около 18 часа.

Обхват: между 120 и 600 километра в зависимост от режима на работа.

Скорост: крейсерска скорост 110 км/ч и максимална 150 км/ч.

Максимална височина: 5 000 метра.

Приблизителна цена: между 87 000 и 120 000 долара (76 000–105 000 евро).

Производство: произведени са над 1 000 бройки в 11 различни варианта.

Тактическо приложение: обикновено се разгръщат в групи от по два или три дрона, като си разпределят задачите по разузнаване, електронна война и предаване на данни.

 "Орион": руският опит да се имитира MQ-9 Reaper

Това е най-амбициозният боен дрон в руския арсенал, въпреки че серийното му производство се развиваше бавно и той никога не е играл толкова важна роля, колкото дроновете „Шахед“.

Производител: "Кронщадт Груп", със седалище в Дубна.

Категория: безпилотен летателен апарат (UAV) за средна височина и дълъг полет (MALE), с конфигурация, подобна на американския MQ-9 „Reaper“.

Тегло: около една тон.

Максимална скорост: 200 км/ч.

Максимална височина: 7 500 метра.

Време на полет: до един пълен ден.

Обхват: 250 километра, с възможност за удължаване чрез сателитна връзка.

Въоръжение: до четири ракети „въздух-земя“ с бойни глави с тегло между 7 и 20 килограма; носи управляемата ракета X-50, разработена специално за тази платформа, а отскоро и крилатата ракета S8000 Banderol с максимална скорост 650 км/ч, крейсерска скорост 560 км/ч и обсег 500 километра.

Очаквана цена: около 7 милиона долара (6 милиона евро) на брой.

Технологична зависимост: според украинското разузнаване голяма част от електрониката му е от САЩ и други западни производители, въпреки санкциите.

Оптични FPV дронове: неуязвими за електронна война

Най-новото развитие не се отнася до обхвата, а до електромагнитна невидимост. Тъй като са физически свързани с оператора чрез кабел, тези дронове не излъчват радиосигнал, който може да бъде заглушен или засечен.

Първият известен руски модел: "Княз Вандал Новгородски", разработен от доброволческата техническа група "Ушкуиник" и пуснат в експлоатация около август 2024 г. в Курска област.

Дължина на кабела: между 5 и 20 километра при типичните модели, като някои прототипи достигат до 50 километра.

Оперативен обхват: между 20 и 30 километра за руските квадрокоптери, с точност на поразяване близо 80% на разстояние от 20 километра.

Полезен товар: до 2 или 3 килограма при най-разпространените тактически модели.

Вариант "Sleeper": оборудван с модул, наречен Gibernator, който позволява на дрона да преминава в режим на хибернация в продължение на седмици, без да излъчва никакъв сигнал, за да устроява засади срещу цели в близост до ключови обекти, и който, според главния му инженер, може да остане в режим на готовност до един месец през лятото.

Типични цели: логистични центрове, позиции в тила, превозни средства и райони в близост до фронтовата линия.

Дронове с макара за оптичен кабел

Руската армия разполага с множество дронове, като някои от тях имат обхват до 1 000 километра, което означава, че оценките на ЦРУ всъщност може да подценяват заплахата от възможна атака срещу Испания, Франция или Италия от Средиземно море.

От кораб от "сенчестия флот" в Средиземно море руската армия би могла да изстреля дронове от сериите „Геран-2“, „Геран-3“, „Геран-4“ и „Геран-5“, всички от които са способни да пренасят експлозивен товар до цели на разстояние от почти 1 000 километра.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.