България е парламентарна република и председателят на Народното събрание има ключова роля в политическия живот на страната. През последните години с отслабването на авторитета на държавните институции, включително на парламента, ролята на председателя също започва да губи авторитет, което се отразява на качеството на политическия живот и законодателния процес, предаде БГНЕС.
Правомощията
Председателят на Народното събрание (НС) се избира от народните представите, като изискванията към него са да бъде български гражданин и да е навършил 21 години, да не е поставен под запрещение и да не изпълнява наказание лишаване от свобода.
Председателят на парламента има правомощия по ръководене на НС, както и представителни правомощия, като основните са определени от Конституцията в чл. 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и дейност на Народното събрание.
Основното правомощие на председателя на парламента са да ръководи разискванията и гласуванията в заседанията на НС, предлага проекта за дневен ред на заседанията, открива, ръководи и закрива заседанията, както и да гарантира реда в пленарна зала.
Председателят има правомощията да удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, приети от НС да бъдат обнародвани.
Негово право според Правилника за организация и дейността на НС е да разпределя законопроектите между комисиите, определя местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите формации, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от проведените заседания с подписа си. Той трябва да следи и за спазването на правилника на парламента.
В основните му правомощията влизат още упражняването на бюджета на НС, назначаването и освобождаването на главния секретар и служителите в кабинета на председателя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и т.н.
Освен това той притежава и всички права и задължения, каквито имат и останалите народни представители.
Председателите
Антим I е първият български председател на НС (Учредително Народно събрание). Той е и председател на Първото Велико Народно събрание (ВНС). Петко Каравелов е избран за председател на Първото Обикновено Народно събрание (ОНС). Той застава начело на парламента и по време на 2 ОНС, но само за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а след това председател става Никола Сукнаров.
Сред известните председатели на парламента, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станко Тодоров.
Най-дълго начело на парламента е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 г., той е замесен в убийствата след 9 септември 1944 г. Козовски председателства в 27 НС, в 28 НС, в 29 НС и в 30 НС, като в последното е заменен от Сава Гановски.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 г., или той е председател на 34 НС и на 35 НС. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в държавата – премиер, председател на НС и президент за много кратко след оттеглянето на Петър Младенов заради репликата „да дойдат танковете“.
След промените първи председател на парламента е акад. Николай Тодоров, известен учен историк и дипломат. Той ръководи 7 ВНС, но по-известен става неговият заместник Гиньо Ганев. Това е единственият подобен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е по-популярен, отколкото председателят.
Всички председатели на НС от 1990 до 2001 г. са вече покойници, с изключение на Александър Йорданов, който още е в действащата политика и е евродепутат от ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „днес е един хубав ден за българската демокрация“.
Първият демократично избран председател на НС след промените през 1990 г. е Стефан Савов, лидер на Демократическата партия, която е част от СДС. След победата на СДС през октомври 1991 г. той става председател на 36 ОНС и остава на този пост около година, когато е свален и заменен от Александър Йорданов. Неговото сваляне е първият сигнал за това, че правителството на Филип Димитров губи парламентарна подкрепа и малко по-късно е свалено след вот на доверие през октомври 1992 г. Подобна картина се наблюдава и в последното НС, когато ПП загубиха първо председателския пост, а след това падна и кабинетът на Кирил Петков при първия вот на недоверие.
Благовест Сендов е председател на 37 НС, Йордан Соколов председателства 38 НС, проф. Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат последователно председателския пост в 39 НС, а Георги Пирински е председател на 40 НС.
Най-дълго в най-новата ни история председател на парламента е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 НС в периода 14 юли 2009 г. – 13 март 2013 г., както и в 43 НС от 27 октомври 2014 г. до 27 януари 2017 г. Тя е и първата жена председател на парламента в историята на България.
Михаил Миков е председателят на 42 НС.
Председател на 44 НС първо е Димитър Главчев, а след това поста заема Цвета Караянчева, която председателства в периода 17 ноември 2017 г. – 25 март 2021 г.
Най-кратко председател на НС е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше председател на 45 и на 46 НС.
Цецка Цачева и Ива Митева са единствените, които са били два пъти председатели на парламента от 1990 г. Те двете, както и Цвета Караянчева, са и единствените жени, които са били председатели на парламента в историята на България.
Последният председател на парламента е Никола Минчев, който председателства в 47 НС, но беше свален от поста чрез гласуван от народните представители вот на недоверие. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на парламента, стана временно изпълняващ длъжността председател на 47 НС.
48-ото Народно събрание, което започва работа на 19 октомври 2022 г., предстои да избере кой да застане начело на парламента. До момента са обявени няколко кандидатури.
Първата политическа сила, а именно коалиция ГЕРБ-СДС, съобщи, че за председател на парламента ще предложи Росен Желязков. „Продължаваме промяната“ обявиха, че издигат за кандидат за председател Никола Минчев. БСП, която е пета политическа сила, ще предложи кандидат за поста – Кристиан Вигенин, а кандидатът на „Възраждане“ е Петър Петров.

Dow Jones вече е на позитивна територия за 2026 г.
България повдигна въпроса за дерогацията за "Лукойл Нефтохим" пред САЩ
Каква е ролята на „Артемида II“ в космическата надпревара с много играчи
Тримесечните продажби на Mercedes спадат заради проблемите в Китай
Samsung инвестира 4 млрд. долара в завод за чипове във Виетнам
Володимир Зеленски: Докато имаме пари и оръжия, ще отговаряме на руските удари
Задължителните храни за трапезата на Великден
Козунак без месене с локум и ядки за Великден
Жените зодии, които могат да усещат енергията на партньора си
"Левски" пак се откъсна с 9 точки пред "Лудогорец" след успех над 10 от "Арда"
Удар по Тотнъм, важна фигура пропуска остатъка от сезона
Осма поредна победа на Вила в Европа
Хулио Веласкес каза как ще направи Левски шампион
Защитник заряза бившата на Балотели + СНИМКИ
От Арда скочиха: Червеният картон помогна на Левски
Вили Вуцов изригна: 100 години след маймуните сме
Поверия за Разпети петък
Дневен хороскоп за 10 април, петък
Италиански козунак със стафиди
Великденска салата с пъдпъдъчи яйца
Обичаите на Велики петък
„Стоичков – Имало едно време в България“ е официалното заглавие на филма за Христо Стоичков
Илиан Илиев: Футболистите показаха желание да променим нещо
Тръмп: Оптимист съм за мирно споразумение с Иран
Светкавица удари самолет край Варна
Етно-джаз концертът „Посока" на Калина Андреева гостува във Варна
Как да запазите младежкия вид на кожата около очите
Черно море спря серията на Лудогорец и се доближи на точка от петото място
Има опасност за астронавтите от „Артемида II“ при навлизане в земната атмосфера
Китай тества технология за отклоняване на опасни астероиди
Откриха гигантски „океан“ до черна дупка, трилиони пъти по-голям от земните
Китайски учени пробиха най-дълбокия лед в Антарктида: Откриха древно езеро
Удари по Луната: Екипажът на „Орион“ видя нещо уникално
Мисия „Артемида II“: 7 любопитни факта за екипажа, полета и пътуването около Луната