Ако живеете в София, имате само един свободен ден и ви е писнало от разходки из Витоша, защото вече я знаете като пръстите на ръката си, предлагам ви вариант за разнообразие.

В посока север по магистралата за Варна, на 20 минути път от града. Село Елешница (бивше Йорданкино). Внимавайте да не пропуснете отбивката за селото, точно преди първата голяма конструкция на магистралата (мост) - остър завой надясно.

Само по себе си селото не представлява нищо особено, единствената му забележителност е срутилият се мост след големите наводнения през 2006 година и два много древни военни камиона с дантелени перденца на прозорците, паркирани от незапомнени времена на нещо като мегданче.

А новината от последните няколко години е, че пътят е частично асфалтиран. Беше дупка до дупка и трап до трапа, сега поне в селото пътят е прясно застлан с асфалт.

Можете също така да срещнете бабки, които разпитват за загубеното си стадо телци или овце. И това е. Пропускам един паметник на Йорданка Чанкова – някаква си партизанка (е, не някаква си, все пак е един от петимата от РМС) и кръчмето, където можете да пийнете лимонада.

Но непосредствено след селото покрай река Яковищица има чудни местенца за пикник и игри.

И ако ви се лежи край реката и ви се припича на нежното пролетно слънце – полянки колкото щеш - коя от коя по-живописна.

Има възможност за: игра на федербал, на топка (внимавайте да не попадне в реката, защото бързеите са много бързи и няма да си я видите повече), за палене на огън, за бране на цветя (в момента има бум на иглики и теменужки), за катерене по камънаците, за хвърляне на камъни и газене в реката, но най-вече има възможност за излежаване и ядене.

Можете да си опънете и палатка.

Ако искате по-дълга разходка, има туристически маршрут с маркировка до връх Мургаш покрай Елешнинския манастир.

Именно за манастира „Св. Богородица“ искам да ви разкажа, защото си струва да го посетите. Той се намира над село Елешница край река Яковищица в западна Стара планина, на 4 километра над селото. Дотам води тесен асфалтов път, отбивка от стария път за Варна.

В манастира си струва да се отбиете най-малко заради църквата му, ценна с историческите си стенописи.

Манастирът е основан през 15 век (1499г.). Не се знае кой го е градил, но е известно че тук са се помещавали книжовна и просветна школа.

През 16-17 век представлява важен книжовен и религиозен център, като някои от религиозните му книги (Псалтир от 16 век, Четириевангелие с преписки от 1577г.) се съхраняват в Националния църковен историко-археологически музей в София.

Елешнишкият манастир е бил разрушен от кърджалии през 18 век (върху един требник е написано „1793 лето кога дойдоа кърджалии у София по селата много золум чиниа...“) и отново изграден през 1820г.; в момента е функциониращ, макар и без монаси, само с един дежурен охранител, който с охота ни развежда из сградите.

Манастирът има жилищни и стопански постройки, някои от които са в окаяно състояние. В момента малко по малко се ремонтират и укрепяват с пари от дарения, но за последните няколко години, в които го държа под око, нищо съществено не се е променило.

В храма, който е реставриран наскоро, могат да се видят ценни стенописи, някои от които датират още от построяването му. Заради стенописите си манастирът е обявен за паметник на културата.

Хората от околните села често отскачат до манастира за пикник и почивка с преспиване. В една от жилищните сгради всяко от околните села си има стая с легла, където хората остават да спят около празника на манастира Св. Богородица.

Същите тези стаи, както и малка зала с камина и маса, се предоставят безвъзмездно на всеки, пожелал да остане повече от ден. Пиенето и яденето си го носете обаче. В манастира има само вода, за която твърдят, че е лековита – прихваната е от кладенец от около километър в посока близкия връх Мургаш, разказва дежурният охранител Аргир Митев.

До манастира се стига с кола, а там започва маркираната пътека за връх Мургаш, където е и едноименната хижа. Преходът е около 3 часа (4-5 бавно ходене с почивки за снимки и дълго съзерцаване на околните природни прелести: изобилие от живописни полянки, осеяни с пролетни цветя, интересни скали, красиви широколистни гори и панорамни гледки).

Но ако имате само един ден, няма смисъл да ходите чак до хижата. Няма смисъл да ходите въобще. Поне аз съм на това мнение. Първата полянка край реката, сандвичите, студената бира, една интересна книга и... какво пропуснах, за да нарека този ден съвършен?

Снимки на манастира и околността

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase