През септември 1983 година съветската система за ранно предупреждение докладва за изстрелването на американска ядрена ракета. Началото на апокалипсиса или фалшива тревога? Полковник Станислав Петров има минути, за да вземе най-важното решение на XX век.
 
„Небето – казва пред Der Spiegel Станислав Петров, 70-годишен, син на съветски военен пилот, полковник от военновъздушните сили, спасител на света в пенсия, – небето е пълно с изненади“.

Като тогава, когато небето се опитало да го измами, но Петров се измъкнал, не се оставил да бъде заслепен.

През 1983 година Студената война е в кулминацията си. Съветският съюз от средата на 70-те разполага с 400 ракети от типа СС-20. Две трети от тях са насочени към Западна Европа – срещу цели като Лондон, Париж, Бон.

Всяка ракета има експлозивна мощ от един мегатон – петдесет пъти повече от тази на "Fat Man", атомната бомба, пусната над Нагазаки през 1945 година.

Западът реагира на съветските СС-20 с въоръжаване и поставя в Европа ракети "Пършинг".

Във Вашингтон скиптъра държи Роналд Рейгън, 40-ият президент на САЩ иска да сложи СССР – „Империята на злото“, на колене в надпреварата във въоръжаването.

Настроението е нагорещено, Москва е в постоянно очакване на изненадващо нападение от САЩ. Съветският ръководител Юрий Андропов е убеден, че Америка планира да удари първа.

Още като шеф на съветските тайни служби е започнал специална операция за това – сътрудници на КГБ надничат от 1981 година по 24 часа в административните сгради в големите градове на Запада.

Работа на високопоставени чиновници в извънработно време, светещи прозорци в учреждения през нощта, увеличаване на писмата, пристигащи по пощата или масово купуване на хранителни стоки се приемали като знак за тревога. Всичко това можело да са признаци на подготовка за нападение.

Ами ако беше тъп военен...

Къде работи полковник Петров – за това семейството му нямало и представа. Съпругата Раиса и двете деца не задавали въпроси.

На 25 септември 1983 година Петров тръгва на работа. В 20,00 часа започва смяната му в „Серпухов-15“. Мястото, на около 90 километра южно от Москва, не е отбелязано на географските карти. Затворен град, изграден около база на военновъздушните сили. Тук се намира централата на сателитната система за предупреждение „Око“. Тук работи полковник Петров.

Може би някой военен щеше да вземе друго решение, точно по устав и сигурно грешно. Петров обаче се доверил на чувството си.

Възможностите на системата за ранно предупреждение „Око“ по онова време са ограничени. Нейните сателити можели да засекат удар с ядрено оръжие около десет минути преди класическите радари, но „Око“ не можела да предотврати удара, да прихване ракетите.

Но пък ответният удар можел да бъде нанесен по-рано, отколкото, ако се разчита на радарите. Десетки милиони хора от страната на врага биха загинали няколко минути по-рано. В логиката на Студената война това имало значение.

След като американците първи въвели система за ранно предупреждение, СССР работел трескаво да ги изравни. От 1972 година в „Серпухов-15“ израстват антените на „Око“, Петров е там от самото начало. Той прави компютърните програми и пише упътването за използването на новата система. За Петров това била работата, за която винаги е мечтал. „Бях толкова щастлив, като разбрах, че ще се занимавам с Космоса“.

Но в онази септемврийска нощ осъщественият сън се превръща в кошмар. Малко преди полунощ сирените започват да вият, на 30-метровия екран пред Петров започват да светят червените букви на СТАРТ. Системата е регистрирала изстрелването на ядрена ракета от американска база. Сателитът "Космос 1382", който от една година е над Земята, съобщава за началото на Апокалипсиса. Остават 25 минути до взрива някъде в Русия.

В контролната зала на „Серпухов-15“ очите на 200 служители се насочват към полковник Петров.

Мисли за чаена лъжичка

Нападение с ядрено оръжие по онова време не само изглежда възможно, а даже много вероятно. Наскоро съветските шпиони са научили за планирано мащабно учение на НАТО, което трябвало да започне в края на ноември и щяло да симулира ядрена война. За нервните съветски ръководители това било доказателство за подготовка на Запада за нападение.

Колко нервни са били пръстите на копчето, показва свалянето на южнокорейски пътнически самолет няколко дни по-рано. Погрешка самолетът на корейските авиолинии навлиза в руското въздушно пространство. Москва не се двоуми дълго и вдига военните самолети. Загиват 269 души.

Петров обаче остава спокоен. Става от пулта си. Всичките му подчинени трябва да го виждат, сега не е време за паника и той вика: „Седнете! Продължавайте да работите“.

В този момент Петров не мисли нито за милионите възможни жертви, нито за семейството си. Мисли за чаена лъжичка: никой не изгребва кофа с чаена лъжичка, казва си той тихо – никой в САЩ няма да атакува СССР с единични ракети. Атака с атомно оръжие ще бъде започната с унищожителната сила на стотици ракети едновременно. Така са го учили.

„Само че в този момент, естествено, не бях сигурен“, спомня си Петров. 

Тогава Петров се обажда на началниците си и рапортува: „Това е фалшива тревога“. Когато оставя слушалката, сирените започват да вият отново: "Космос 1382" съобщава за втора изстреляна ракета, а малко по-късно идват сигнали за още три.

Системите в „Серпухов-15“ не съобщават за грешка. Въпреки това Петров се съмнява в гигантските компютри, които тихо бръмчат в 16 шкафа. „Ние сме по-умни от компютрите. Ние сме ги измислили“.

Никога светът не е бил толкова близо до атомно унищожение, колкото в онази нощ, разказва Брус Блиър, американски експерт по разоръжаването и директор на World Security Institute:

„Ако е било информирано за удар, висшето съветско ръководство, понеже е трябвало да вземе решение за минути, щеше да вземе решение за ответен удар“.

Андропов, който по това време вече управлявал от болничното легло, е щял да натисне „червеното копче“ и да нанесе истински ядрен удар върху САЩ.

През 1983 година Spiegel публикува изчисления какво би означавала ядрена война за света: около 5000 ядрени бойни глави ще се изсипят над най-населените области в Северна Америка, Европа и Азия. 1124 града, практически всички населени места с повече от 100 хиляди жители, ще бъдат изтрити от земята. Учени от Кембридж изчисляват броя на потенциалните жертви: 750 милиона загинали, 340 милиона ранени.
 
Но благодарение на Станислав Петров не се стига дотам. Няколко минути по-късно радарната система потвърждава неговата преценка. Било е фалшива тревога. Предполага се, че рядко срещаща се рефлексия на слънчева светлина от облаците е заблудила съветската система за ранно предупреждение, сателитът "Космос 1382" е регистрирал лъча като изстрелване на ракета.

И нито дума за онази нощ

Полковник Петров никога не разказал на жена си Раиса за онази нощ. Случаят трябвало да се пази в тайна. Едва през 1989 година генерал-полковник Юрий Вотинцев, по онова време началник на Петров, разкрива случката в интервю. Раиса обаче била починала година по-рано от рак.

Днес Петров живее във Фрязино, до Москва. Живее самотно. Старият полковник е закачил парче от карта на звездното небе на стената в кухнята, точно до икона на Богородица. „Все още нещо спира дъха ми, когато погледна Космоса“.

За геройската си постъпка тогава Петров не получава орден, а порицание – забравил да запише в служебната книга наблюденията си, докато сирените виели.

Почестите идват по-късно – от класовия враг. След като случката става известна, благодарни американци и западноевропейци започват да затрупват с писма къщата във Фрязино. Една англичанка изпраща пакет кафе, американец – учебници по английски, а холивудската звезда Кевин Костнър – 500 долара.

В Ню Йорк Петров е удостоен с „Награда на гражданите на света“. „Мъжът, който спаси света“ го наричат вестниците зад океана.

„Вярвайте ми – казва Петров, – не съм герой. Просто си вършех работата“. Така го вижда той. Останалата част от света знае: той предпази човечеството от ядрен ад.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase