Г. Първанов: Недоумявам защо правителството не обяви кризисна ситуация

Недоумявам защо правителството не обяви кризисна ситуация и не създаде своевременно предвидения в закона Антикризисен център, който да координира и обедини усилията на всички ангажирани, каза президентът на Република България Георги Първановв в изявление по повод кризисната ситуация в страната след наводненията.

Президентът настоя парламентарните партии да ускорят и да финализират преговорите, и в близките дни да има правителство, което да постави на първо място в дневния си ред подпомагането на пострадалите от наводненията.

Цялото изявление на президента Георги Първанов

Драги сънародници,

В последните дни нашите тревоги са насочени към бедстващите райони. Изразявам съчувствие към хилядите загубили подслон. Изразявам най-искрени съболезнования към близките на жертвите на
природната стихия.

Тази стихия бе жестока към труда на хилядите стопани. Тя унищожи промишлена продукция, земеделска реколта, домашни животни и добитък, покъщнина, трупани с години. Постави в тежко
материално положение хиляди наши сънародници.

Наводненията породиха кризисна ситуация в страната. Преди повече от 20 дни така характеризирах обстановката при посещението си в два от пострадалите района. Днес, на фона на драматичното развитие в повече от 20 общини, аз още по-определено смятам, че криза има. И недоумявам защо
правителството не обяви кризисна ситуация и не създаде своевременно предвидения в закона Антикризисен център, който да координира и обедини усилията на всички ангажирани. Съветът за
сигурност към МС трябва да поеме отговорността за недостатъчната координация в действията на отделните служби.

Още веднъж бих искал да изразя признателност на многобройните служители на "Гражданска защита", "Пожарна и аварийна безопасност", на кметовете, полицаите, лекарите, служителите от
железниците, на големия брой доброволци за изключителното мъжество и професионализъм, с което се противопоставиха на стихията.

По мое разпореждане в тежките дни и нощи на наводненията части на БА се включиха активно в усилията за спасяване и оказване на първа помощ на пострадалите наши сънародници. Изказвам моята признателност на всички български воини, участвали в спасителните акции.

Бедствията показаха, че има сериозни проблеми в организацията, в работата по защита, по управлението на подобни извънредни, кризисни ситуации. Нещо повече - няма да бъде пресилено да кажа, че наводненията извадиха наяве престъпна небрежност на редица органи - години наред не са полагани елементарни усилия да се почистват канали, речни корита; че е занемарена поддръжката на язовири, диги, тръбопроводи, шахти и др.

Остаряло и мизерно е оборудването на службите, които имат ангажименти - автомобили, техника и т.н. Това е особено голям проблем за онези, които трябва да реагират първи при кризисна
ситуация.

Трябва ясно да се отговори на въпроса защо няма никаква система за мониторинг на водите, защо няма система за определяне на количествата вода, изпускана от язовирите.

Настоявам в кратки срокове да се проведе разследване на причините за наводненията и в случай, че има виновни длъжностни лица, да бъдат безкомпромисно наказани.

Най-близката непосредствена задача е да се помогне на онези, чиито къщи са разрушени или се нуждаят от спешен, сериозен ремонт, да се осигури прехрана, питейна вода. Засегнатите са
главно бедни хора, държавата трябва да мобилизира ресурс да ги подпомогне; тази задача не може да бъде оставена само на общините.

Трябва да има дълбоки промени във финансирането на тези дейности:

1. Сега средствата, отпускани на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии, едва покриват щетите.

2.Нужни са не само повече средства - важно е те да се инвестират в дейности, чрез които да се предотвратяват или поне да се ограничават последиците от подобни бедствия.

Продължавам да смятам, че трябва да се създаде един специален фонд "Солидарност" за подпомагане на пострадалите при подобни бедствия. Приветствам акцията на Българския червен кръст и предлагам да я развием в една мощна благотворителна кампания.

Разчитам, че националните и местни медии, патриотичният български бизнес, мобилните оператори, всички български граждани ще откликнат и ще помогнат на сънародниците ни в беда. Както и
в други подобни случаи, имената на подпомаганите ще бъдат обявени, за да са спокойни гражданите и фирмите, че няма да има злоупотреба с даренията. Разбира се, аз съзнавам, че никаква благотворителност не може да снеме отговорността на държавата.

Вече възложих на Началника на ГЩ, съгласувано с Националното сдружение на общините, да подготвят предложение за това с какво може да бъде полезна БА в усилията за ликвидиране последствията от бедствията - чрез доставки на медикаменти, за временно настаняване на пострадали в сгради на МО и особено за възстановяване на пътища, мостове, диги и други дейности.

Би могло да се приеме правителствена програма за нисколихвени заеми за селски стопани и производители за възстановяване на селските стопанства и производството, а при малки и средни фирми - и период на данъчни облекчения. Такива данъчни облекчения могат да се разпрострат и върху други, не пряко засегнати малки и средни предприятия в силно пострадали райони или такива фирми, които се занимават с възстановителни дейности на територията на засегнатите от бедствията общини и селища.

Смятам, че е важно новият кабинет да приеме и цялостна програма за възстановяване на шосейната и жп инфраструктура.

Обръщам се към собствениците и генералните директори на строителни и други фирми, с призив да предложат възможности за тяхно активно безвъзмездно участие във възстановяване на инфраструктурата.

Трябва да се обсъдят и предложат решения, за да може пътищата и мостовете, засегнати от наводненията, да се включат приоритетно в планове и проекти към ЕС и международните финансови институции.

Трябва да се направи сериозен и отговорен преглед на законовата основа, на системата, на организацията за управление на кризи.

Когато преди време възразявах срещу Закона за кризите, някои смятаха, че го правя, защото искам повече правомощия. Истина е, че Законът не създава условия за координация между институциите;
не разписва ясно отговорностите, задачите и ресурсите за тяхното изпълнение.

На практика кметовете и общинските власти като цяло са ключовите фигури при кризисни ситуации, но при липса на реална децентрализация на територията на общината има твърде много структури, които чакат инструкции от столицата, а в една динамична обстановка това може да се окаже фатално.

В ход е подготовка на заседание на КСНС по този проблем. Неговото провеждане ще бъде възможно обаче при наличието на ново правителство, с министри, които да поемат по-трайни ангажименти. Затова още по-недопустимо и безотговорно е забавянето на процеса по формирането на новото правителството.

Настоявам парламентарните партии да ускорят и да финализират своите преговори и в близките дни да имаме кабинет, който да постави на първо място в дневния си ред подпомагането на пострадалите от наводненията.