Пазарът на имоти в София е подценен с 20%, в съседни столици кв/м е 5000€

Пазарът на жилищни и индустриални имоти в България остава динамичен на фона на очакваното присъединяване на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г. Цените на жилищата продължават да растат, като основните фактори са високото търсене, ограниченото предлагане и наличието на свободни левови средства, които търсят инвестиционно приложение. Това коментира Георги Киров, партньор в агенция за недвижими имоти, в предаването „В развитие“, с водещ Антонио Костадинов.

Гостът обясни, че според анализи на компанията, пазарът в София остава подценен спрямо други столици в Централна и Източна Европа като Прага, Варшава и Белград. Средната цена на квадратен метър в столицата е около 2000 евро, докато в сравними градове достига до 5000 евро. Киров смята, че това създава предпоставки за догонващ ръст на цените.

„Тенденция, която не е свързана с еврото, тя е по-дългосрочна, е свързана с това, особено в големите градове на София, където има растеж и растеж на населението. София, която според данни расте с приблизително почти 20 000 души на година. Това дава реална нужда от търсене на апартаменти, респективно и търсенето е високо. Може би като две допълнителни, много важни неща, които не са много популярни, но пък афектират цените и търсенето, по нашите калкулации и статистика пазара ни е все още подценен. Аз тотално осъзнавам, че не това е нещо, което хората искат да чуят... И като прекалкулирахме колко би следвало да бъде цената спрямо брутен вътрешен продукт на човек от населението, достигнахме до заключение, че сме подценени с приблизително 20%.“

Въпреки ръста, жилищата в България остават относително финансово достъпни. По думите на Киров в страната е нормално хората да купуват, а не да наемат жилище, тъй като доходите позволяват това – младо семейство може да изплати апартамент за около 15 години, докато в Западна Европа срокът надхвърля 20. Очакването е, че с влизането в еврозоната и евентуалното покачване на цените, тази достъпност ще се намали.

Събеседникът отбеляза и ролята на сивата икономика – близо 36% от БВП според Евростат, което е двойно над средното за ЕС. Това допринася за увеличено търсене на имоти като инструмент за съхранение на средства извън банковата система.

В индустриалния сегмент Киров посочи, че България изостава спрямо страни като Полша и Румъния, основно заради географската си периферия в ЕС. Според него логистичните нужди на някои международни вериги у нас често се поемат от съседни държави. Все пак той очаква положителен ефект от присъединяването към Шенген и еврозоната, които могат да улеснят привличането на чуждестранни инвестиции и да намалят валутния риск.

Киров коментира, че новите инвестиции в сферата на центровете за данни и фабриките за изкуствен интелект вече предизвикват интерес у глобални компании. Въпреки че тези проекти изискват сравнително малка площ, основното предизвикателство остава капацитетът на електропреносната система. Затова изборът на локация зависи повече от енергийна и мрежова свързаност, отколкото от наличието на големи терени.

По отношение на индустриалните площи гостът подчерта, че фактор като наличието на работна ръка е решаващ. Според него градове с население от 25 000 души могат да станат привлекателни за инвеститорите, ако в радиус от 40 минути пътуване има достатъчна критична маса от трудови ресурси. В този смисъл, децентрализацията на индустриалното развитие изглежда все по-реалистична за България.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria