Пламен Киров: Моделът ни за особения управител не надгражда германския, "газим боси през лука"

Ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с възможността за назначаване на особен управител на стратегически дружества, бе предоляно с подкрепата на управляващите.

Според преподавателят по Конституционно право проф. Пламен Киров, решението на държавния глава е юридически обосновано. В интервю за Dnes.bg той обяснява защо президентът не е сезирал директно Конституционния съд, какви рискове крият новите текстове за частната собственост и защо случаят може да се превърне в опасен прецедент.

Според Пламен Киров, българският модел за особения управител не надгражда германския, а по-скоро „газим боси през лука“. Конституционалистът задава и въпроса не се ли влиза в конфликт на интереси при избора на особен управител. Според него ветото има конституционни основания, макар и политически спорни. 

- Г-н Киров, защо президентът не сезира направо Конституционния съд, а минава през вето, ясно бе, че ветото ще бъде преодоляно? 

- Ясно бе, че ветото ще бъде преодоляно. За да сезира Конституционния съд той трябва да обнародва закона, той ще влезе първо в сила и ще произведе правния си ефект, пък след това ще чакаме Конституционния съд една година да се произнесе. Радев затова наложи вето, защото той спира влизането в сила и публикуването на закона. Но всъщност президентът какво спира? Той не спира въвеждането на особен управител, тъй като и в закона имаше възможност да бъде назначен особен управител. Той практически иска да спре онези правомощия, които се дават на особения управител, които надхвърлят управлението на имуещството и бизнеса на една компания., а отива в разпоредителните правомощия на собственици. Тоест от времето на римските юристи правото на собственост включва три правомощия на собственика - владение, ползване и разпореждане. Разпореждането може да е физическо, ако вземете една собствена ябълка и я изядете ще се разпоредите фактически със собствеността си, но може да я продадете и тогава вие юридически ще се разпоредите със собствеността си. В случая става въпрос за второто - особеният управител може да продава активи. Е, в този случай той встъпва в правата на собственика, измества собственика и може да направи разпореждане с тези активи в негов интерес, на собственика и обратното. 

-Тоест президентът е прав, че има нарушение на защитата на частната собственост? 

- Колкото до толкова Конституцията в член 17 обяви частната собственост за неприкосновена, няма как да приемеме, че подобен текст защитава неприкосновеността на частната собственост, а по-скоро работи в обратен смисъл. 

- Другият аргумент на президента е за съдебния контрол над административните актове и подкопаване на правовия ред. 

- Там пък да не говорим. Има си обща клауза за обжалваемост чл. 120 от Конституцията за административните актове и се казва, че само със закон определени актове могат да не подлежат на съдебен контрол. Това са актове, които са свързани с национална сигурност, външна политика, отбрана и т.н. Така е навсякъде в цивилизования свят. Тук става въпрос за разпореждане с едно търговско дружество и неговите активи. Това е практически онова, което според нашите политици надгражда германския модел за особения управител. Нищо не надгражда, германците като едни педантични хора са си го преценили точно така, че да не бъде увреден интереса на собственика и след години да не плащат за тази работа. А ние както се казва газим боси през лука. 

- Нарушават ли новите промени Закона за административно регулиране на икономическите дейности и европейския ред? 

- Ако ми обясните какво е европейския ред в момента, бих могъл да се ангажирам с тази оценка. В момента европейците се чудят как да измислят формулата да приберат едни 300 милиарда или там колкото са. Накъде сме тръгнали ние като съюз и конкретно като национална държава не мога да ви кажа. Имам тъжни предчувствия за това, което ще има да става. 

Другото е гласовете, които се чуват - ние ще назначим някой, който ще разбира от международна компания, която се занимава с производство, преработка и търговия с нефтопродукти. Те всички тези компании са конкуренти на пазара на "Лукойл". Може ли да вземеш някой от мениджмънта на "Шел" и да го сложиш да управлява "Лукойл. Нещо май има конфликт на интереси и правила на конкуренцията им се мотаят в главите. 

- Имаше ли основание ветото на президента, обосновано ли е или не? 

- Тук има два момента - единият е чисто политически, от тази страна може да не е обосновано, но аз все пак се намирам в сферата на правото, не толкова в политиката. Струва ми се, че има някои конституционни принципи и ценности, които са залегнали в основния ни закон, които трябва много внимателно да се преценяват и не трябва да се прекрачват. Защото днес ще бъде "Лукойл", утре ще бъде някоя друга фирма. Това е море без дъно. Още повече, че формулировките в самия закон, който беше гласуван, на който е наложено вето, не говори за "Лукойл" конкретно, тоест може да се назначават такива особени управители в N на брой случаи, извън конкретния с "Лукойл", което става опасно. НС и политиците търсят някакво решение, ама дали това е най-точното решение, съмнявам се. 

- Новите текстове предвиждат евентуалната продажба на компанията „Лукойл“ или дялове от активи на дружеството да може да се осъществява само след положително становище от ДАНС. 

- Аз не знам защо са приели това изменение в закона. Във всяка уважаваща себе си държава специалните служби са за това - да дават информации, да предлагат решения, с които политиците се съобразяват, защото те не знаят всичко и не могат всичко. Тоест има си служби, които осигуряват необходимата информация, но трябва да се вземат решения, които са свързани с бъдещето на всяка държава. И да не слушаш службите си, а да гледаш звездите някак си не е рационално поведение. Задължително мнението на службите трябва да бъде чуто и то се чува, разбира се. Сега дали те ще го направят в конкретна правна процедура или това е скрито неформално е друг въпрос. Тези служби дават варианти на решение на базата на събрана информация, но не могат със свое решение да задължават Министерския съвет, който осъществява вътрешната и външна политика на страната. Това е органът, който взима трайните решения.