Опасно е училището да възпитава интелигентни и арогантни млади хора

За успешните и неуспешни реформи в образователната система, за нуждата от матури и крехката психика на децата. За ценностите, които образованието трябва да възпитава. Dnes.bg разговаря с Надя Стойкова, доктор по педагогика, основател и управител на ЧСУ "Петко Р. Славейков". 

Преподавателската й дейност включва обучение на служители в Акедемия на МВР. Била е хоноруван преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" в катедра ФНПП по социална работа с правонарушители и методи на социална работа и в Националния институт на правосъдието.

Госпожо Стойкова, Вие сте доктор по педагогика, преподавате критично мислене, въвеждате иновативни практики в образователния процес. Кои са основните насоки, в които трябва да се работи в родното образование?

Има много посоки, в които да работим в нашето образование. На първо място, образованието трябва да носи ценности. Образование, лишено от ценности, не дава нужното качество на човечност, не прави децата съпричастни, отговорни, ангажирани едни пред други, което ние като общество търсим, да показваме уважение дори в различието ни. Това не се учи с формули по математика, правила по български и пет чужди езика. Това се учи с ценности. Мотото на нашето училище е: "Сърцето на образованието е образование на сърцето". Затова при нас имаме и часове по християнска етика, в които даваме ценности на децата- традиционни ценности за човешките взаимоотношения.

А те се предават по няколко начина - могат да са част от учебното съдържание, но никога не са акцент и приоритет. Предават се най-вече във взаимоотношенията учител - ученик, отношенията между децата, отношенията с родителите. Но по време на юношеството на децата родителите постепенно губят авторитета си. 

Не приемаме, че учителят е в клас, за да си предаде материала, да си вземе чантата и да се тръгне. На него не му се плаща само за това. Не трябва да забравяме, че учителят е професия, която има много власт над децата. За съжаление, виждаме и учители, които могат да мачкат, защото притежават знанието, а то дава сила. Може да даде на преподавателите арогантност към децата с отношение - "колко сте тъпи, прости".

Ако едно дете преписва, това поведение не е добре дошло при нас - това е лъжа, ти мамиш, не е справедливо спрямо другите. Ако се случи такава ситуация, обикновено в гимназията, имаме сериозни разговори:

"Може да изкараш тройка, но това е моментна картина, не се примирявай с нея, имаш консултации, имаш възможност да положиш допълнителни усилия. Позицията "тъпо е, скучно е" е примиренческо мислене, което няма да ти помогне в живота. Ако ти пишем ниската оценка, тя не е, за да ти кажем, че си двойкар и не ставаш за нищо, а за да ти кажем, че имаш нужда да промениш нещо. Това е моментна ситуация".

Това са ценности, те трябва да са приоритет в политиката на всяко училище и образователна система. Опасно е, когато училището възпитава интелигентни и арогантни млади хора. Това не е здравословно и за децата, и за обществото ни.

Миналата година влязохте в челните места след матурите в 4. и 7. клас. Какъв беше анализът, който направихте, за да промените резултатите? 

Вярно е, че миналата година влязохме в топ 10 до 4. клас и в топ 20 в страната до 7. клас на матурите. Преди нас са основно математически училища, а ние сме с хуманитарен профил. Ние не подбираме само елитни деца, както в математическите училища. Преди това обаче резултатите не бяха удовлетворяващи за нас. Събрахме екипа и обсъдихме какво не върви. Макар че учителите работят добре и децата се стараят, все пак резултатите на децата не бяха удовлетворителни.

Започнахме с анализ на учебното съдържание и установихме, че е много тежко.

Всеки ден децата имат почти 60% нов материал и само няколко часа, в които да го упражняват и затвърждават. В процеса на обучение не можеш да превърнеш едно дете в кофа, в която да изливаш информация за кратки срокове, то трябва да я осмисли, разбере, запомни и тренира, за да премине в дългосрочната памет като трайно познание. Това е процес. По математика у нас има сериозно учебно съдържание. Наши деца в чужбина казват, че нивото тук е 1-2 години по-напред. Тогава е редно да си справедлив и да дадеш на децата повече време за затвърждаване, разбиране, осмисляне.

Ако детето не разбере материала, когато се преподава - какво се случва, кой после ще го обясни? И като върви нагоре, ние ще го сложим в графа "глупаво". То вече расте с усещането, че това не го разбира и след време ще се откаже.

Виждаме големия срив между 4. и 5. клас, защото вече няма занималня, където още някой да обяснява, родителите нямат друг шанс, освен детето да тръгне на частни уроци. Във Франция например държавата се е ангажирала да плаща процент от частните уроци на децата. По две причини  - едната е, че разбират, че децата имат различна нужда от допълнителна образователна подкрепа. И второ, искат да извадят от сивия сектор частните уроци, защото те вече са една солидна сума.

Сложихме допълнителни часове за упражнения. 

Учебният процес в училището е по-спокоен, защото имаме удължено учебно време - да си напишат домашните, да осмислят учебното съдържание, остава време и за игра. Не сме толкова амбициозни, мислим за психиката им, децата в тази възраст имат нужда от взаимоотношения, от игра, имат нужда да развиват и други компетентности, освен да пишат домашни до побъркване.

След като направихме анализа, 3-4 години по-късно имахме резултати от въведените промени. 

Посочихте тежкото учебно съдържание и малкото часове за упражнение. Кои според Вас са другите камъни в родното образование?

Другият голям минус в образованието в България е двусменният режим, в който часовете са наблъскани, за да дойде следваща смяна. Това е смърт за образователния процес. Почти по всички предмети учебното съдържание е направено за деца над средното ниво. Няма лошо да сме по-амбициозни в образователната си академична програма - имаме деца, които отиват на състезания, олимпиади, печелят награди. Но ние трябва да дадем и на другите деца повече време за осмисляне, затвърждаване. Така, както е в момента, това не е възможно.

В българското образование направихме и друга реформа - до 2006 година математиката се учеше отделно - геометрия и алгебра. Сега не е така - учат се на раздели. Видяхме, че този подход не дава добър резултат. Децата забравят. При почти всички частни школи двата процеса още вървят успоредно.

Другото - учебните часове се намалиха на 40 минути, това има плюсове и минуси. Направихме сметка колко часа децата губят на годишна база при намалени учебни часове на 40 минути, поради което в нашата иновация не намалихме учебните часове. Имаме комбинирани часове - 60 минути, 45 и 40 минути. Защото загубата на часове е за сметка на учителя, за да успее, той препуска по материала, следователно се губи от най-важната част  - от упражняването. А през лятото всичко се изпарява и септември започваме отначало.

Това са сериозни недомислици в организирането на учебното съдържание и начина, по който заливаме децата с него.

Другото, което направихме като реформа - основното образование да се завършва в 7. клас. Навремето това се случваше в 8. клас.
От гледна точка на психическото развитие децата нямат нужната зрялост. Това беше сериозна грешка. Виждаме с матурите в 7. клас, че нервната система на децата не е узряла за този стрес. Има деца, които отключват панически разстройства, тревожност или апатия - "да става каквото ще". Върху цялото тежко учебно съдържание, което имат, свалихме още.

Ако се направи анализ - децата в 7. клас учат повече, отколкото в 8. клас. После в 9. клас им излиза "през носа", ако са в езикови гимназии. Това са необмислени неща.

Тези управленски решения не са добре осмислени. На практика обричаме децата с тази реформа.

Напоследък в обществото и в образованието има доста деца с обучителни трудности, които не са диагностирани, децата се борят с дислекции и никой не е забелязал, сложени са в графите "умен, но палав" или "мързелив". При нас интегрираме деца с обучителни трудности, които имат официален документ, но можем да интегрираме по едно детенце в паралелка. 

В последно време много родители и учители поставят под съмнение нуждата от матура в 7. клас. Пресяваме децата за гимназиите, но готови ли са те?

Често пъти се шегувам, че в елитните гимназии елитното са само децата и тук-там някои колеги. Във Финландия няма елитни гимназии, защото във всяко училище това е стандарт. Там инвестираха в качеството на учителите. Това промени системата и самото преподаване е фокусирано към децата - да могат да разбират, да усвояват с по-бавен темп.

Не знам ние закъде сме се запътили. Вярно е, че сме малка държава, но като гледам не сме прокопсали много с това тежко учебно съдържание.

Когато нямаш елитни гимназии, а децата учат добросъвестно, ангажирано, тогава вдигаш качеството.

В 7. клас те още не знаят кои са, не знаят какви искат да бъдат. Много малко са децата, които знаят къде и какво искат да учат. Към 10. клас много от тях  си променят желанията. Деца, които при нас са дошли с хуманитарен профил, след това кандидатстват тежки инженерни специалности, икономически. Ние сме гъвкави, в горните класове даваме допълнителни часове по математика. Анализът показва, че в който и университет да отидат децата ни, те ще трябва да учат математика. Висшето образование изисква математика. Дори в хуманитарния профил математиката трябва да остане.

Другият проблем е профилирането в образованието и невъзможността за промяна в едни по-горни класове. Децата трябва да държат приравнителни изпити, ако искат да се преместят в училище с различен профил. Това ни накара нашият профил да е широк и лесен за децата - ако решат да се префокусират или преориентират, да могат лесно да го направят.

Децата трябва да са грамотни, българският език задължително им трябва, трябва да имат езикова компетентност. При нас те излизат с два езика и български. Ако решат да кандидастват математика, допълнително се учи. 

Много неща има да се премислят на ниво образователни критерии.

Аз лично не харесвам холандския модел, там още по-рано насочват децата - още от 5.- 6. клас деца с добри академични резултати се насочват към училища, които им дават достъп до университета. А тези, които нямат такива резултати, отиват в професионални училища и нямат достъп до ВУЗ-ове. 

В този смисъл нашата система е по-добра - по-натоварваща, но дава равен шанс. Защото има случаи детето да се засили, попадне на добри учители, развива потенциала си, трупа самочувствие и в 7. - 8. клас се изстрелва. По този показател българският модел е добър и дава равни възможности на децата. Негативът при нас е тежкото учебно съдържание, което децата нямат време да асимилират, а това натоварва психиката и ги отказва да учат.