"Ел Паис": България въвежда еврото между ентусиазма и страха

Едва беше изминал един час от настъпването на Новата година, когато Марияна Валкова се приближи до банкомат на оживения столичен булевард „Витоша“. България току-що се беше превърнала в 21-вата страна от Европейския съюз, приела еврото – исторически момент, посрещнат с толкова радост, колкото и страх, 19 години след присъединяването на тази балканска държава към ЕС. „Изтеглих 100 евро, за да разгледам банкнотите и после да празнувам“, признава 58-годишната програмистка с голяма радост, след като заедно с приятели е извила националното хоро – подобно на сарданата – в новогодишния следобед в центъра на българската столица. Това пише Раул Коста в репортаж в "Ел Паис".

В полунощ множество граждани се събраха, въпреки минусовите температури, за да отпразнуват присъединяването към еврозоната пред сградата на Българската народна банка, където бяха прожектирани българските монети от новата валута, с което беше оставен в миналото левът (лъв на български), използван от 1880 г. „Влизането ни в семейството на еврото ще даде тласък на бизнеса и ще ни приближи още повече до Европа“, прогнозира Валкова.

Въпреки че денят беше празничен, много търговски обекти работеха още в първия ден на годината. Някои дори бяха препълнени с купувачи. „Малко се оказахме претоварени от смяната на системата, при която левът и еврото се използват паралелно“, обяснява Иван Морсов, служител в аутлет магазин. Той разкрива, че за два часа е останал без евро.

„Наложи се да помолим клиентите да плащат с карта“, разказва 23-годишният служител. Периодът на паралелно обращение на двете валути – когато гражданите могат да ги използват едновременно в търговията – ще продължи до края на този месец. След това ще се приема само европейската валута.

Макар реалното въвеждане да е сега, от два месеца насам търговските обекти вече показват цените и в евро, което доведе до това сумите в евро почти винаги да завършват със стотинки. „Закръглям надолу в евро“, разказва Нина Зарева, собственичка на магазин за чорапи. 57-годишната жена смята, че новата валута ще даде тласък на икономика, силно засегната – по думите ѝ – от политическата криза. България е страната с най-нисък доход на глава от населението в ЕС (11 330 евро през 2024 г. според Евростат). В началото на декември масови протести, водени от поколението Z срещу бюджет, който гражданите възприеха като задълбочаващ ширещата се корупция, доведоха до колективната оставка на трипартийното правителство с консервативна ориентация.

Очакват се нови избори през март – осмите за последните четири години. „Нуждаем се от стъпки, които да ни дадат надежда, и без съмнение еврото я носи“, уверява Зарева на перфектен италиански.

Други търговци обаче очакват повишение на цените. „Доставчиците вече ни увеличиха разходите, така че го направихме и ние, макар и засега само с около 20 цента“,обяснява Мария Дончева, собственичка на бар „Де вин“, специализиран в българско вино. 63-годишната търговка посочва, че познава много обекти, които са решили да затворят за няколко дни, за да избегнат объркване при прехода. „След около две седмици ситуацията ще се нормализира, но в началото ще е трудно, защото нямаме достатъчно кеш, за да отговорим на търсенето“, казва Дончева.

На „Женския пазар“, най-големия в София, се виждат много затворени сергии. Тези, които са отворили, смятат, че липсата на евро може да им създаде проблеми, но някои са отворили и в знак на протест. „Започнахме да връщаме ресто в евро, но почти веднага се наложи да се върнем към лева“, разказва Николай Спасов, продавач на плодове, показвайки кутията, в която държи еврото. „Клиентите питат дали могат да плащат със старата валута и, разбира се, нямаме друг избор, освен да я приемем“, допълва той.

Единната валута беше въведена за първи път в 12 държави на 1 януари 2002 г. – сред тях и Испания – и оттогава се разшири до около 350 милиона европейци, които я използват. България влезе през 2020 г. в т.нар. „чакалня“ на еврозоната, едновременно с Хърватия, която прие еврото през 2023 г. „Сега най-накрая ще може да участва във вземането на решения в рамките на този валутен съюз“, отбелязва Георги Ангелов, икономист от Институт „Отворено общество“ в София. Сред ползите той посочва по-плавна търговия, по-ниски разходи за финансиране и по-стабилни цени. Очаква се малките и средни предприятия да спестят около 500 млн. евро от валутни комисиони, а най-облагодетелстваният сектор в тази черноморска държава да бъде туризмът, който генерира 8% от БВП, или около 110 млрд. евро.

От 2021 г. насам поредица от правителства в страната с 6,4 млн. жители защитават присъединяването към еврото с надеждата, че то ще стимулира икономиката, ще засили връзките със Запада и ще предпази страната от руско влияние. Българското общество обаче отдавна е разделено. Мнозина се страхуват, че въвеждането ще доведе до по-високи цени и ще добави още политическа нестабилност. Според последния „Евробарометър“ 49% от населението е против еврото. Въпреки това президентът Румен Радев приветства влизането в еврозоната като „последната стъпка“ в интеграцията на България в европейското семейство, макар и да съжали, че не е проведен референдум.

От края на декември опашки от хора изпълват обменните бюра и банките. Те обменят пари в евро, но също така купуват и злато. В продължение на шест месеца българите ще могат да обменят до 10 000 евро без комисиона и без да доказват произхода им. След това това ще става само в Българската народна банка. „Еврото ще навреди на икономиката, защото еврозоната води силно инфлационна политика; институциите не обръщат внимание на задаващата се дългова криза и по-малките държави, като България, рискуват техните вътрешни особености да бъдат пренебрегнати“, казва Траян Дамянов, който чака повече от половин час без изгледи скоро да бъде обслужен. 34-годишният застрахователен брокер признава, че ще купи злато, защото го смята за по-сигурна стойност от еврото, и подчертава, че инфлацията е висока. Макар официалните данни да я поставят на 5%, Дамянов твърди, че реалното въздействие е по-голямо: „При много храни и стоки от първа необходимост поскъпването е около 20%; хората го усещат, дори статистиката да не го показва“.

Институциите се опитват да разсеят тези страхове. „Имаше силна политическа съпротива срещу присъединяването към еврото, включително от партии в управляващите коалиции, но успяхме да стабилизираме икономиката, като увеличихме заплатите и пенсиите и изготвихме план за намаляване на дефицита до 2% и овладяване на инфлацията“, аргументира се Асен Василев, трикратен министър на финансите от 2021 г. насам и човекът, подготвил влизането на страната в еврозоната. „С еврото се постигат по-ниски лихвени проценти, по-малък инвестиционен риск; от транзакционни разходи ще спестяваме около един милиард евро годишно, тъй като 60% от износа и вноса ни са с еврозоната“, допълва Василев, настоящ лидер на опозицията от партия „Продължаваме промяната“ (център-ляво), в коалиция с „Демократична България“.

Един от ефектите, които действително се засилиха покрай смяната на валутата, е по-голямата видимост на сивите пари. „Ако се погледне количеството кеш в обращение, левовите банкноти и монети са намалели за една година със 7,5 млрд. евро, а между Коледа и Нова година над 500 млн. евро са влезли в банковата система“, заявява бившият финансов министър. Имотният пазар също е поел значителна част от тези неофициални средства. „Жилищата поскъпнаха с 50%, тъй като много хора смятаха, че това е моментът да купят, преди цените да скочат с еврото, така че по този канал премина основната част от тези пари, а останалите – в банковата система“, заключава Василев.