Присъдиха 120 000 лв. обезщетение на бившия шеф на завода за боеприпаси "Миджур“

Бившият шеф на взривилия се преди 12 години завод за боеприпаси "Миджур“ Валери Митков осъди прокуратурата да му плати над 120 000 лева обезщетения.

Това реши Софийският апелативен съд (САС), който намали сумите за Митков, присъдени в началото на годината от градския съд, съобщи "Лекс".

Бившият шеф на завода, който тогава се казваше "Видекс“, е завел иск за 200 000 лева неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу него, както и за над 160 000 лева, които твърди, че е платил на адвокати, за да го защитават.

Митков беше сред четиримата подсъдими за трагедията в "Миджур“ от 1 октомври 2014 г. Мощните взривове в завода тогава отнеха живота на 15 работници, сред които беше и синът на Митков, а още трима бяха ранени. Инцидентът стана при утилизация на противопехотни мини, а взривовете бяха толкова силни, че две от сградите бяха изпепелени. Според разследващите причините за многото жертви са, че не са спазени правилата при работа с боеприпаси, липса на умения при утилизацията, както и че в завода са се съхранявали огромни количества боеприпаси. В хода на разследването от прокуратурата обясниха, че работниците не са имали познания как се работи с такива мини и са ги разтваряли с чук.

Делото беше внесено в окръжния съд във Видин през 2016 г., а две години по-късно и четиримата подсъдими бяха оправдани. Прокуратурата протестира и процесът продължи до 2022 г. , когато Върховният касационен съд окончателно оправда подсъдимите.

В иска си до съда Валери Митков пише, че е бил обвинен незаконно в три престъпления, едно от които – причиняване на смъртта на 15 души, включително и на собствения му син, заради което бил стресиран, накърнени били честта, достойнството и доброто му име на почтен гражданин и висококвалифициран професионалист. Изпитвал неудобство, страхувал се, че ще бъде осъден, тревожел се от широкото медийно отразяване и се оплаква, че бил лишен от възможността да упражнява хобито си да ловува, защото му отнели пушката.

Прокуратурата оспорва исковете, като припомня, че срещу Митков е имало и дело за укриване на данъци в особено големи размери, по което той е бил освободен от наказателна отговорност и глобен, след като платил всички задължения.

Показания по делото е дала юрисконсулта на „Видекс“, която свидетелства, че между служители и колеги от бранша тръгнали приказки, че обвиненията срещу Митков са основателни, клиенти се отдръпнали, той пък отказвал участия като преподавател и в конференции. Според свидетелката Митков бил обект на ругатни и обиди от роднини на пострадалите, които го обвинявали за случилото се и за загубата на близките си. Друг колега на Митков дава показания, че околните го приемали за престъпник, а той се сринал психически. Особено била засегната репутацията му на професионалист и преподавател сред студентите и ръководството на Минно-геоложкия университет, тъй като бил подсъдим за това, че сам не спазвал мерките за безопасност, за които преподавал.

Показания по делото е дала и адвокатка, която е защитавала друг подсъдим. Тя свидетелства колко много подготовка е изисквал наказателният процес, как защитниците се е налагало да се консултират с няколко професори, тъй като делото изисквало задълбочено проучване и специфични познания за взривните вещества и използване на специализирана научна литература. Запознаването с материалите от 150 тома пък отнело няколко дни.

Пред съда Митков е представил и договори, според които е платил 18 000 лева за защита пред първата инстанция, 72 000 лева за въззивното производство и 36 000 за делото пред ВКС, макар че на последните две инстанции е проведено само по едно съдебно заседание.

В решението си апелативните съдии Ася Събева (председател на състава), Елена Тахчиева и Кристина Филипова (докладчик) се съгласяват, че Митков е търпял репутационни вреди и притеснения, а освен това обвинението е било свързано с професионалната му сфера, което налага по-голямо обезщетение. Съдът отбелязва, че и делото е продължило 8 години, което надвишава разумните срокове.

„Неминуемо върху психиката на ищеца голям удар е бил не само наказателният процес, но и фактът, че в инцидента в завода е загинал собственият му син, заедно с още голяма група хора“, пише още САС, като напомня, че Митков е бил подсъдим по същото време и по дело за укрити данъци, което също е от значение за обема на тревогите и притесненията. Според съда пък прокуратурата не може да бъде отговорна за агресивното поведение на близките и роднините на пострадалите в трагедията.

На следващо място САС посочва, че Митков не е бил отстранен от работа, канен е в чужбина на международни симпозиум и конференции, което показва, че авторитетът му не е бил засегнат необратимо.

При тези изводи втората инстанция решава, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди на Митков е 60 000 лева, а не 90 000 лева, на колкото ги беше оценил градският съд. Съдът присъжда на Митков и 1320 лева обезщетение за нощувките, които си е плащал при пътуванията за делото във Видин, както и над 4700 лева лихва върху паричната гаранция от 20 000 лева.

Относно исканото обезщетение за платените адвокатски хонорари, апелативните съдии са преценили, че то също трябва да бъде намалено до 60 000 лева. Според САС делото наистина е било сложно, изисквало е специфични научни познания, а е имало и десетки заседания. Според апелативния съд обаче по-трудно е било в досъдебната и първоинстанционната му фаза, за които той определя, че справедливият размер за адвокатска защита е общо 40 000 лева. За защита пред следващите две инстанции САС присъжда още 20 000 лева.

„До посочените суми следва да се приеме, че при уговаряне на хонорара ищецът е положил дължимата грижа, а платеното до тези стойности възнаграждение е съответно на вложените труд и усилия от пълномощника по осъществяване на защитата. Уговореният над този размер хонорар надхвърля разумното и обичайното възнаграждение и не следва да се възлага в тежест на ответната страна“, мотивира се съдът.

Решението му не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.

Преди две години прокуратурата беше окончателно осъдена да плати 30 000 лева обезщетение и на Ивелина Бахчеванова, която беше подсъдима за престъпление по служба по същото дело. Тя е била шеф на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерството на енергетиката, икономиката и туризма и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. Обвинението срещу нея беше, че като секретар на комисията е подвела членовете ѝ и разрешила вноса на мини от Гърция.