Икономист: Таван на цените никъде не е сработило, води до дефицит и черен пазар

Цените на някои основни храни се увеличават, несигурността около доходите остава, а страхът, че с въвеждането на еврото животът ще стане още по-скъп, постепенно се превръща в удобен политически аргумент и силен инструмент за влияние върху обществените нагласи.

В този контекст част от депутатите застанаха зад идеята за таван на надценките - до 20 процента между производителя и крайния потребител за хляба, млякото, брашното, захарта и още редица основни стоки.

Обещанието е, че държавата най-сетне ще сложи ред там, където пазарът, според тях, е излязъл извън контрол.

"По принцип е възможно да се направи това нещо. Виждаме го в други държави - Унгария е много типичен пример, Румъния, Гърция, Хърватия включително, така че има такива опити и действия. Въпросът е, че никъде това не е сработило", коментира икономистът д-р Юлиан Войнов в студиото на "Директно" по Bulgaria ON AIR.

Според него проблемът не е в самото въвеждане на тавана, а в последствията след това.

"Където и да погледнете - дори в страните, които изброих, навсякъде, в момента, в който таванът на надценката е отпадал, цените са се увеличавали драстично и се е налагало почти във всички тези страни втори път да се въвеждат тавани или тавани на надценки. Икономическата литература е пълна с анализи, които достатъчно категорично дават аргументи, че това не работи", отбеляза икономистът пред Bulgaria ON AIR.

Основният аргумент срещу мярката е, че тя не увеличава реалната покупателна способност на хората.

В крайна сметка загубите не остават само за бизнеса - те се пренасят директно върху потребителите:

"Ако изчезнат определени стоки, които ги няма на пазара, а има търсене за тях, ще се създаде дефицит и този дефицит ще бъде компенсиран с по-високи цени. Дори може да говорим и за черен пазар", отбеляза д-р Войнов.

Допълнителен проблем е и сблъсъкът с европейските правила.

"Определени европейски фирми няма да могат да продават своите стоки в България, което автоматично означава, че се нарушават основните принципи на европейските правила за свободна търговия. Не може една държава да ограничи друга държава и нейните фирми да продават на нашия пазар", каза още икономистът.