Защо едно българско село се върна към комунистичекото си име? СНИМКИ/ВИДЕО

Снимка: БГНЕС

1 / 6

Опасен прецедент, който никога не се е случвал в България, вече месец буни духовете на експерти, родолюбци и ... политици. За пръв път населено място в България промени името си и изхвърли от историята си национален герой - става дума за село Стефан Стамболово в област Велико Търново, кръстено на Стамболов – участник в борбата за освобождение, политик и министър-председател на България в периода от 1887 до 1894 г., разказва БГНЕС.

Стамболов е убит по особено жесток начин в центъра на София през 1895 г., като в заговора за убийството му участват политици от най-висше ниво. Въпреки че Стамболов е убит по ужасяващ начин – главата му е посечена, едното му око е извадено, двете му ръце са отрязани на улицата, осъдени на практика няма. Убийството му дава отзвук в цяла Европа.

Името на Стамболов и до днес се възприема като символ на борбата срещу влиянието на Русия в България.

Защо село "Градинчица" е кръстено "Стефан Стамболов"? 

Селото е създадено вероятно преди 1650 г., поне от тогава са първите данни за поселение в тази местност. След Освобождението в селото се заселват много българи от дряновския Балкан. Тогава селото първоначално е кръстено „Бедерлии“. През 1934 г. селото се присъединява като кметско наместничество към община Полски Сенковец (днес Полски Тръмбеш, бел. ред.), сочи справка в архивите на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С указ № 283 от 3 юни 1893 г. село „Бедерлий, се преименува на „Стефан-Стамболово“ на собственото име и презиме на Председателя на Министерския съвет и Министър на вътрешните работи“.

През 1951 г. селото е преименувано на Градинчица, а година по-късно става Градина. Това се случва по времето на комунистическия режим в България, установен след като на 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия взема властта с преврат, който се извършва на фона на съветска окупация.

Селото запазва името Градина до 1995 г., когато старото име – Стефан Стамболово – е върнато с указ на президента Желю Желев. По времето на първия демократично избран президент на България са върнати имената и на редица други населени места, сменяни по времето на комунизма.

С референдум през април 2025 г. 102-ма от общо 103-мата гласували на референдума в селото връщат името му на „Градина“. В навечерието на новогодишните празници с Указ №254 от 10 декември 2025г. на Президента на Република България, обнародван на 19 декември 2025 г. в бр. 112 на Държавен вестник, президентът Румен Радев преименува селото официално на „Градина“.

Защо заличаването на национален герой е опасен прецедент?

Разбира се, че правото на референдум е изконно в демократичните страни. Когато той е по инициатива на гражданите и отразява волята им – да. Но когато отвъд референдума прозират политически интереси, то смело може да се каже, че в село „Стефан Стамболово“ бе извършено второто политическо убийство на Стамболов.

"138 бяха избирателите, от тях 103-ма участваха в референдума. Бюлетината беше с два отговора- ДА и НЕ. 102-ма попълниха "да" и един - "не". До 1995-та селото беше „Градина“, и след 10 декември тази година вече пак си е „Градина“! Понеже тук хората се занимават със земеделие, китно е селото като градина и така са го измислили - 1952-ра година слагат името "Градина", обясни пред БГНЕС кметът на селото Александър Коев, избран на последните избори от листата на БСП.

И докато екипът ни се суети, гражданин, който не пожела да застане пред камерата, ни посъветва: „Попитайте имало ли е емисари на политически партии преди референдума, и кой има политически интерес антируският Стамболов да бъде окончателно изличен? Политическа поръчка ли е това?“. Разбира се, отговорът на този въпрос се чете в очите на местното население, но никой не пожела да го каже на глас и пред камера.

И тук експертите питат: а какво ще стане, ако определени политически партии подбудят преименуване на градове с преобладаващо етническо население?

Как е възможно нито една от институциите, през които минава референдума – дори и Румен Радев, който подписва Указа за смяната на името, да не си зададат въпроса как така име на български национален герой се подменя по този безобразен начин?

За първи път в българската история се сменя име на национален герой! А какво ли ще стане със села, които носят имена като „Захари Стояново“ (в областите Търговище и Добрич), „Петко Каравелово“ (В. Търново)? А какво ще стане, ако например в село Ефрейтор Бакалово (общ. Крушари) местното население, предимно от турски произход, реши да върне старото турско име? А селата в Добруджа, където цялата топонимия е била турска, и които са наречени на български офицери и полкове от Първата Световна война - на които дори режимът след 9.9.1944 г. не посмя да посегне – сега ще бъдат ли преименувани с турските си имена?

Това е плод на целенасочена и мащабна кампания на определена проруска политическа партия, чийто лидер се опитва да лиши България от историческата памет за личности като Стефан Стамболов, които са отстоявали българското, а не са се влияели от руските интереси. Утре същият този лидер може да реши, че Захари Стоянов бил русофоб и името на селото Захари Стояново не му харесва; или пък ще настоява за връщане на старото име на Добрич – Толбухин (Толбухин е съветски маршал), или пък на Шумен – на Коларовград (по Васил Коларов, градът носи неговото име от 1950 до 1966 г.), или пък на Царево – Мичурин (Иван Мичурин, съветски учен-биолог), или „Ефрейтор Бакалово“ (бивше „Бараклар“),..

Дали тази промяна на името селото не е повод обществото ни да помисли за създаването на закон, който да забранява промяната названията на населени места, кръстени и свързвани с национални герои и личности?

„През 1942 г. правителството преименува голяма част от селища в Южна Добруджа. Тогава това се прави от екип специалисти, който издирва, проучва и обсъжда историята на населеното място, като се опитва да подбере най-подходящото име за целта. В Добруджа има над 50 селища, които носят имена на военачалници от Първата Световна война. „Ефрейтор Бакалово“, „Поручик Чунчево“, „Генерал Тошево“, „Полковник Иваново“, както и градове с имена на полкове – ловчанци, врачанци, козлодуйци, приморци, и тези имена не са сменени дори след 9-ти септември, защото тогавашната власт се страхуваше, че това ще удари по националната историческа памет“, разказва Радослав Симеонов, главен експерт по военните паметници към Министерството на отбраната, потърсен за коментар.

През 1958 г. е имало предложение за преименуване на Генерал Тошево в „Житомир“. Тогавашната власт прави сондаж дали местните хора ще приемат новото име, но се сблъскват с тотално неодобрение от страна на жителите, и името остава непроменено. „И до ден-днешен има село, което се казва „Фелдфебел Денково“ (Добричко, бел. ред.), и никой дори не си е и помислял да му смени името“, допълни Симеонов.

Интересна е и историята, поради която село „Стефан Стамболово“ бива кръстено на нашия национален герой – защото в разгара на подготовката на Априлското въстание Стамболов пътува от Велико Търново към Свищов, и минава на кон през селото. Поздравява местните жители, които остават силно впечатлени от родолюбието на бъдещия министър-председател на страната.