Защо толкова малко европейски държави подписаха Съвета за мир?

Преди дни, далеч от прожекторите на официалните европейски формати, беше подписан международен документ, който привлече внимание не толкова със съдържанието си, колкото с подписите под него.

От европейските лидери подписи сложиха само българският премиер в оставка Росен Желязков и унгарският министър-председател Виктор Орбан.

На пръв поглед – поредна дипломатическа инициатива, представена като усилие за мир и диалог в един все по-фрагментиран свят. В свят, в който войните не свършват, а международните институции все по-трудно намират общ език. Но именно контекстът превръща този подпис в политически казус.

Защо в момент, в който Европейският съюз търси единство на външнополитическите си позиции, в подобен документ участват толкова малко европейски държави?

Какво означава това участие – дипломатическа активност, опит за алтернативен канал за влияние или просто индивидуален политически избор без обвързващи последици?

От българска гледна точка въпросите са още повече. Какъв е ангажиментът, който страната поема с този подпис? Има ли той политическа, правна или символна тежест? И къде минава границата между националната инициатива и общата европейска линия, особено в чувствителна геополитическа среда?

Случаят поставя и по-широк проблем – за ролята на малките държави в глобалната дипломация.

Темата е на фокус в ефира на "Директно" с коментарите на преподавателя по европейско право в Юридическия факултет на Софийския университет доц. Христо Христев и директора на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Мария Симеонова.

Гледайте целия разговор във видеото