"Куриер де Балкан": На България ѝ трябваха F-16, често е обект на провокации от Русия

България най-сетне предприе модернизация на всички родове войски след повече от петнадесет години колебания и неуспешни опити. Отбранителната система преживя редица сътресения, включително при присъединяването към НАТО през 2004 г. В периода на Студената война въоръжените сили наброяваха над 150 000 души, а днес са професионална армия с под 30 000 военнослужещи.

Военната доктрина се промени изцяло. България, бивша страна от Варшавския договор, която искаше да стане шестнадесетата съветска република, беше изправена срещу Турция и Гърция - и двете членки на НАТО. Веднага след присъединяването си към Алианса София осъзна необходимостта от модернизация на военновъздушните сили. Руските изтребители, с които разполагаше страната, се оказаха несъвместим с ключови системи на НАТО, включително за разпознаване на вражески цели. Модернизацията обаче изисква значителни средства, поради което поредица от правителства отлагаха подписването на необходимите договори.

Военната авиация на ръба

През 2016 г. положението стана критично. Поддръжката на съветските МиГ-29 ставаше все по-скъпа и сложна и изискваше договори с Русия. В даден момент България разполагаше едва с два изтребителя за охрана на въздушното си пространство. Българските пилоти дори не покриваха минималните изисквания на НАТО за летателни часове. Тогава парламентът гласува намеса на съюзнически сили, които започнаха да подпомагат военновъздушните сили при въздушното патрулиране. Последната съвместна мисия по "еър полисинг" се проведе през 2022 г., когато Испания изпрати осем изтребителя на източния фланг на Алианса.

След дълги обществени дебати първият договор за доставка на осем американски изтребителя F-16 беше подписан през 2019 г., а вторият - през 2022 г. Придобиването на общо шестнадесет самолета ще позволи на София да участва пълноценно в мисии на НАТО и да контролира собственото си въздушно пространство. Подобно на други държави на източния фланг на Алианса, България често е обект на въздушни провокации от страна на Русия.

Процесът на модернизация остава силно противоречив

Румен Радев - бивш президент, пилот на изтребител и командир на военновъздушните сили - остро критикува избора на американските самолети и предпочиташе шведските "Грипен" на Saab. По думите му все още липсва важно оборудване, необходимо за пълноценното използване на F-16. Това ще забави въвеждането на самолетите в експлоатация, а обучените пилоти са много малко. В краткосрочен план няма да разполагаме с нови пилоти, което означава, че F-16 ще могат да поемат само ограничена част от задачите по охрана на въздушните граници. В по-голямата част от времето ще трябва да разчитаме на МиГ-29, обясни Радев през юни 2025 г. по време на посещение във авиобаза "Граф Игнатиево".

Страната разполага едва с петима пилоти, способни да управляват новите самолети, а още трима се обучават в САЩ. "Първият договор предвижда обучение на 14 пилоти, вторият - на 18. До 2027 г. са ни необходими по двама пилоти за всеки от 16-те самолета. Обучението се провежда в Съединените щати и това е най-доброто решение за подготовка на квалифицирани летци за военновъздушните сили", допълни той, описвайки дългия и сложен процес на модернизация.

Съединените щати са ключов партньор за България. "F-16 са основна военна платформа за нас и неслучайно ги купуваме от нашия главен стратегически съюзник", призна министърът на отбраната Атанас Запрянов.

Сухопътните войски също не са пренебрегнати. През декември 2023 г. парламентът ратифицира договор на стойност 1,1 млрд. евро за доставка на военна техника. Поръчката включва 183 бронирани машини "Страйкър", бронетранспортьори, санитарни и разузнавателни машини. Тази поръчка е допълнена от договор за противотанкови ракети "Джавелин". Първите доставки се очакват през февруари 2026 г. Договорите обхващат също софтуера за работа на техниката, пълната техническа документация и поддръжката до 2035 г. И това не е всичко, уверява министърът на отбраната Атанас Запрянов. "Това е задълбочаване на стратегическото партньорство между България и Съединените щати. Предстои ни и договаряне на система за сигурност на бреговата охрана", подчерта той.

Продажбите на военно оборудване от САЩ, особено на бойни самолети, се контролират на няколко нива. Всички сделки подлежат на одобрение от специализирани агенции към Пентагона и Държавния департамент. Държавните договори възлизат на около 55 млрд. долара годишно и са обект на строги механизми за контрол и съответствие. Това означава, че клиентите на САЩ могат да използват закупеното въоръжение само в рамките на условията, определени от американското правителство.

Този контрол се осъществява чрез програмата Golden Sentry към Министерството на отбраната. Агенцията за сигурност и сътрудничество я описва така: "Целта на програмата Golden Sentry е да гарантира спазването на изискванията за контрол на технологиите, за да се сведат до минимум рисковете за сигурността на Съединените щати, техните партньори и съюзници. Системата включва всички мерки за предотвратяване на отклоняване или неразрешен трансфер на отбранително оборудване."

В Източна Европа военните поръчки се множат. През 2020 г. Полша закупи 32 изтребителя от пето поколение F-35 за 4,6 млрд. долара. Чехия направи подобна поръчка през 2023 г. И това далеч не са единствените случаи. Великобритания, Италия, Нидерландия, Дания, Германия, Белгия, Финландия - списъкът е дълъг. Трудно е да си представим как Европа би могла да се отдели военно от САЩ, при положение че значителна част от военната ѝ техника е с американски произход. По данни на "Гардиън" близо половината от военните самолети в Европа са американски, както и около 40% от ракетните системи. 

Анализ на "Куриер де Балкан", БГНЕС