Може ли кост от Чирпан да промени историята на човечеството?

Досега Африка бе смятана за люлката на човечеството. Но една нова находка поставя това под въпрос. В България международен екип учени е открил бедрена кост на около 7,2 милиона години. Това сочат техните изследвания.

Информация за находката бе публикувана на сайта на БАН, а новината бе отразена и в Германия. В международния екип има и учени от университета в Тюбинген, а изследването е ръководено от палеонтолога проф. Николай Спасов, припомня "Дойче Веле".

Какво се знае за Graecopithecus

Според данните, предоставени от научния екип, находката от Чирпан е с около един милион години по-стара от досега известните фосилни останки на човешки предци.

От резлутатите от техните изследвания става също така ясно, че човекът е можел да ходи изправен по-рано, отколкото се е смятало първоначално. Според изследователите бедрената кост има несъмнени характеристики на двуного човекоподобно: удължена и изправена шийка на бедрото, както и специфичните места за закрепване на седалищните мускули. Характеристики като тези отличават човешките предци от дървесните примати.

Според изследователите бедрената кост е била вероятно част от тялото на женски индивид от вида Graecopithecus с тегло около 24 килограма. Този индивид има прилики с днешния човек, но той все още не се е движел като съвременния човек. Предполага се, че индивидът е живял в местността Азмака край днешен Чирпан в България - край река в саванен пейзаж, подобен на днешните савани Източна Африка.

Изследванията продължават

Новата находка допълва по-ранни открития, свързани с вида Graecopithecus. Още през 2017 година изследователският екип беше класифицирал долна челюст, открита в Гърция, като принадлежаща към същия вид предшественици на човека. Сега обаче те успяха да докажат, че представителите на този вид са можели да ходят изправени.

"Това откритие може да се нарече – до голяма степен – българско, защото от шестимата автори трима са българ", каза проф. Павел Стоев, директор на Националния природонаучен музей към Българската академия на науките на пресконференция на 4 март в София.

Изследователският екип планира да продължи работата си на Балканите. Целта е да бъдат открити още фосили на Graecopithecus и да се научи повече за начина на живот на този ранен двуног индивид.

Коя е най-старата история, разказана от човек?

Учените смятат, че това е пещерна рисунка, открита на индонезийския остров Сулавеси. Тя изобразява фигури на хора и диво прасе, изрисувани върху стена на пещера с червени и черни пигменти. 

Нов анализ, публикуван в специализираното списание "Nature", установява, че тази сцена на взаимодействие между хора и животни е на около 51 200 години, което я прави с десетки хиляди години по-стара от други скални рисунки като тези в пещерата Ласко във Франция.

"Ние, хората, се определяме като вид, който разказва истории. А тези рисунки са най-старото доказателство за това. Те показват, че авторите им са искали да предадат информация, а не просто да изрисуват статични изображения", казва Максим Обер, археолог от университета "Грифит" в Австралия и ръководител на научния екип, изследвал пещерната рисунка.

Най-старото наративно пещерно изкуство

Учените са използвали нов метод за изследване на отделните слоеве на изображения върху стените на варовикова пещера на остров Сулавеси, пише "Дойче Веле". Хомо сапиенс (тоест, съвременните хора) са посещавали тази пещера в продължение на хиляди години - преди 27 000 до 44 000 години, оставяйки в нея своите истории, изрисувани върху стените. Изкуството е запазено под слой калциев карбонат, който се е образувал върху стените на пещерата в продължение на хиляди години. Така рисунките са били консервирани като насекомо в кехлибар.

С предишни техники за датиране на доскорошния рекордьор - ловна сцена в пещера в Индонезия, изследвана от същия екип - възрастта на въпросната рисунка е определена на 44 000 години. С новия метод, позволяващ по-точен анализ, междувременно е установено, че същото това изображение е всъщност с 4000 години по-старо - тоест, отпреди 48 000 години.

След това екипът изследва и недатираната досега рисунка, изобразяваща фигури на хора и диво прасе, за която учените знаят още от 2017 година. Резултатът: тази рисунка е на поне 51 200 години, което я прави най-старото познато досега изображение, разказващо човешка история.