Липса на пътища, работа... Задълбочават се различията между регионите у нас

Фискалната децентрализация е най-важното решене за развитието на общините в България и намаляването на разликите между тях. В момента местната власт е изключително ограничена в своята способност да взема собствени решения и да провежда собствени политики. Това коментира Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Георги Куртев.

„През 2015 г. делът на собствените приходи в общинските бюджети беше 45%, а вече е спаднал под 25%. Това са парите, които общините събират от местни данъци и такси и могат да разходват по свое усмотрение, а не по указания от централната власт“, отбеляза Николов.

Според него делът ще намалява още, тъй като голяма част от местните данъци и такси са директно обвързани с конкретни ставки, определени преди много години. Предложението на ИПИ е 2% от постъпленията от данъците върху доходите да отиват директно в общините – на адреса по личната карта на работника.

„Това би означавало, че местната власт ще има огромен интерес да създаде работещи бизнеси и едновременно с това да разполага с много по-голям собствен ресурс, с който да провежда местни политики и да решава местни проблеми.“

В момента през общинските бюджети в България преминава под 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато в страни като Дания и Швеция делът е над 10%, съобщи Николов. Според него поредицата от кризи е нарушила добрата посока на развитие през 2018-2019 г., когато фискалната децентрализация и промяната на финансовия модел бяха залегнали в програмите на много партии и се е мислело сериозно по този въпрос.

След Covid пандемията и войната в Украйна държавата започна да централизира все повече власт и да смята, че може да решава проблемите, отбеляза икономистът. „Това се видя най-ясно по време на водната криза, когато се създаде огромен държавен холдинг и беше решено, че Министерството на енергетиката ще взема решенията за местните ВиК дружества“, добави той.

Според Николов преди да се пристъпи към фискална децентрализация трябва да се преосмисли общинската мрежа, тъй като подобен подход би означавал много повече решения да се вземат в рамките на общините и в тях да се съсредоточат много повече ресурси.

„В момента нашите общини са силно фрагментирани и много слаби. Законът за местната власт позволява в България да се създаде нова община, когато тя има поне 6000 души население и положителна демографска перспектива. Около сто от 265-те общини трайно не отговарят на критерия за население.“

Николов отбеляза, че в момента няма механизъм за закриване на общини. Самите общини трябва да преценяват дали да се закрият, или слеят със съседни. Според него общинската карта следва да се преосмисли на база няколко критерия. На първо място е демографският, за да се създадат достатъчно големи общности, които да се самоиздържат и да имат положителна демографска тенденция. Вторият критерий е икономическият – дали общините имат собствен ресурс, работещ местен бизнес, капацитет да предоставят услуги.

Според икономиста закриване на общини ще е от полза в настоящата криза на пазара на труда, тъй като по този начин ще се освободят 10 хил.-15 хил. души, които в момента работят в общинската администрация. В идеалния случай те може да се насочат към частния сектор. „Намаляването на служителите в общинската администрация е необходимо, тъй като броят им в момента не отговаря на демографската структура на населението и потребностите му“, счита Николов.

Няма едностранно решение за намаляване на различията между регионите у нас, нужно е комплексно мислене и много по-холистичен подход с отчитането на всички фактори, взети заедно, отбеляза гостът.

От важно значение са образованието и качеството на публичните услуги, а също и развитието на инфраструктурата, смята той. „Разделението между Южна и Северна България у нас е много ясно, тъй като на юг има няколко много добре работещи магистрали и благодарение на това виждаме непрекъснат пояс на добро икономическо развитие от София до Бургас“, коментира Николов. 

В същото време на север има няколко разпокъсани икономически центъра – Варна, Русе, клъстер около Велико Търново и Габрово, клъстер около Шумен, Враца с АЕЦ „Козлодуй“. Но тези клъстери на икономическа активност не са много добре обвързани помежду си. Липсата на инфраструктура е причината да са отделени един от друг и да не могат да си взаимодействат повече и по-добре, изтъкна икономистът.

„Липсата на магистрала „Хемус“ е от много голямо значение, но не по-малко неоползотворен е потенциалът на река Дунав, която може да свързва тези икономически центрове.“

Липсват и вертикални коридори поне на три-четири места и през Стара планина, за да могат северните региони да общуват с икономическите центрове на юг. „Затова мисленето и планирането на инфраструктурата е от не по-малко значение за намаляването на регионалните различия“, счита Николов.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria