Идва рецесия в еврозоната, ако войната в Залива не спре до края на май

Ако войната в Залива не спре, еврозоната ще изпадне в рецесия, смята икономистът Борис Петров.

В настоящия напрегнат геополитически контекст е трудно да се правят точни прогнози и по-скоро могат да се разгледат два основни сценария. Основният въпрос за тях е дали ще се реализира сценарий на стабилизация, или на ескалация - от което ще зависи както инфлацията, така и посоката на паричната политика, тема Петров, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Какви са сценариите в Залива?

Първият е сценарий на постепенно затихване на конфликта в Близкия изток. Това би довело до стабилизиране на цените на енергоносителите, макар и на по-високи нива спрямо предкризисния период – около 80-90 долара за барел петрол и около 45-50 евро за газ в Европа. При подобно развитие инфлацията в еврозоната би се движила в диапазона 2,6%-3%.

Вторият сценарий е ескалация на конфликта. Тогава можем да видим цени на петрола от 120-150 долара и газ от 70-80 евро. Това би довело до инфлация от порядъка на 5%-6% и вероятна рецесия в еврозоната, обясни икономистът.

„Това се трансформира в прогноза за рецесия при ескалация за еврозоната във втория сценарий и забавяне на икономическия растеж при първия сценарий и едно продължително и трудно възстановяване.“

Той коментира, че за момента сме по-близко до първия сценарий за постепенно успокояване, но ако до края на май не се постигне устойчив напредък, рискът от преминаване към негативния сценарий значително нараства. Въпреки това действията на двете воюващи страни трудно гарантират възможности за трайно примирие.

„Доста трудно виждам успокояване на ситуацията на този етап, но трябва да бъдем реалисти и да бъдем готови за по-тежки сценарии, включително и за цените на активите.“

Реакциите на банките

Петров заяви, че наблюдаваме коренна промяна в политиките на централните банки спрямо началото на годината. Пазарите са почти сигурни в очакванията за повишение на лихвите в еврозоната – три по 25 базисни пункта до края на годината, но при ескалация са възможни и сценарии като тези от 2022 г.

„Ако нещата ескалират, означава доближаване до сценария от 2022 г., когато имахме увеличение дори с 50 базисни точки на тримесечие. В момента пазарите реагират сдържано и доста спокойно, което се трансмитира и в едно сравнително сдържано понижаване на цените на активите.“

В същото време в САЩ повишенията все още не са напълно сигурни и Федералният резерв за момента е в изчаквателна позиция. Петров обаче припомни, че там инфлацията беше допълнително засилена от търговските политики и митата, докато трудовият пазар дълго време оставаше силен.

Сегашните сигнали за готовност за вдигане на лихвите показват, че централната банка има средствата да овладее инфлационните очаквания, които влияят върху дългосрочните лихвени проценти, държавните ценни книжа на САЩ и ипотечните кредити на американските домакинства.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria