Мицкоски продължава да изисква, но започна и да прикляка за ЕС

Северномакедонският премиер Христиан Мицкоски заяви, че позицията на правителството относно конституционните изменения остава непроменена и те няма да се случат без ясни гаранции, че процесът на европейска интеграция няма да бъде съпроводен с нови блокади и двустранни условия. 

Страната е готова да спазва поетите международни задължения, но очаква същото и от съседите си и от ЕС, заяви Мицкоски в гостуване в предаването „Дневник“ на Македонското радио и телевизия.

Той призова за реципрочност в зачитането на правата, като конкретно посочи задълженията на България да спазва решенията на Съда по правата на човека в Страсбург.

„Казваме това: всички ли уважаваме международното право? Уважаваме го. Ако го уважаваме и ако сме наясно със задълженията, поети от предишното правителство, колкото и катастрофални да са били те, те са поети от нашето правителство, независимо кой е настоящият премиер и други подобни. Независимо дали му харесва или не, вариантът е: ако се държиш извън институциите, ще бъдеш изолиран и въпросът е какво бъдеще очаква държавата. Колкото и горчиво да е всичко това, то е реалност“, каза Мицкоски.

Според него, принципна позиция е съседна България да спазва конвенциите, които е ратифицирала, което предполага да се даде възможност за регистрация на македонската общност.

„Изискваме също така да са наясно със задълженията, които някои от техните правителства са поели. Ако едно правителство на източния ни съсед е поело задължение, като е подписало и ратифицирало резолюции, конвенции за защита на правата на човека, спазва решения на Страсбургския съд по правата на човека и т.н., това, което очакваме, е да ги спазват. А това е да се позволи на македонската общност да се регистрира като организация, в която може да взаимодейства културно, образователно; тази общност да има свой представител в Министерския съвет за правата на малцинствата, който действа в рамките на правителството на източния ни съсед. Това е принципна позиция“, заяви министър-председателят.

Той се позова и на разговорите с представители на международната общност, от които, каза той, е получил уверения, че ЕС няма да допусне нови блокади и че признава македонската идентичност. Мицкоски обаче остава твърд в позицията си, че тези уверения трябва да бъдат официализирани чрез заключение на Съвета на ЕС.

„Ако е така, ако наистина мислите така, тогава, моля, като заключение, го донесете, за да можем да излезем пред гражданите и да кажем: „Вижте, хора, искаме ли да сме в Европейския съюз? Искаме. Поискахме ли от Европейския съюз гаранции за нашата идентичност, език, че няма да има двустранно вето? Ето, Съветът донесе ново заключение за нас, виждате ли, предоставя ни го. От друга страна, вижте, нашият източен съсед позволи на ОМО „Илинден“ – Пирин да се регистрира, сега имаме представител в Министерския съвет за правата на малцинствата в това правителство“ и така нататък. Което означава, че сега имаме гаранции, на които може да се вярва. Добре, тогава можем да обсъдим какво ние, като правителство, ще предоставим“, добави Мицкоски.

Относно информацията за евентуален „неофициален документ“ от европейския комисар по разширяването Марта Кос или нови документи за улесняване на членството, премиерът информира, че такъв документ все още не е пристигнал.

„Не, не сме получили такъв „неофициален документ“. Имаме известна информация за това как биха изглеждали очертанията на всичко това. От информацията, с която разполагаме, как биха изглеждали очертанията, в момента не зависи от Комисията, а от Съвета, от държавите членки. Така че, Комисията може да направи предложение, но все пак, за да работи всичко това, държавите членки трябва да се споразумеят“, обясни северномакедонският премиер.

Той предупреди за предпазливост в изявленията, защото процесът зависи най-малко от нас, а от политическата воля на държавите членки да приемат нови методологии, като например постепенна интеграция.

„Ако има политическа воля сред държавите членки, тогава те трябва да приемат предложението, което ще дойде от Комисията за улесняване в процеса на присъединяване, или някаква нова методология, или, както се казва, „постепенна интеграция“, тоест постепенна интеграция, която би имала „предпазни мерки“ или определени защитни механизми. Какво би означавало това, защитни механизми? Че не можеш да използваш структурните фондове за всичко. Имаше идея тези страни от Западните Балкани да нямат право на вето, а някой дори стигна дотам, че да каже, че няма да имаме комисар за нещо. Така че, всичко това се слага на масата като идея, но все още няма форма“, заключи министър-председателят. 

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.