Пандемията на 21 век: Едно поколение расте с таблет в ръка и все по-трудно говори

Цяло ново поколение расте с таблет в ръка и все по-трудно намира думи, за да изрази мислите и емоциите си. Зад привидно безобидното стоене пред екрана се крие проблем, който специалистите вече наричат системен – забавено езиково развитие и затруднена комуникация. 

Мнението е на логопед Евгения Георгиева, която работи в Държавния логопедичен център в София и 139 ОУ “Захарий Круша“. По нейни наблюдения през последните години логопедичните кабинети в България се превръщат в едно от най-посещаваните места от родители на малки деца. 

Ако преди три десетилетия професията на логопеда е била по-скоро рядкост, днес тя е неизменна част от развитието на все повече деца още в ранна възраст. 

Дигиталният свят е новата среда на детството

“Причините са комплексни“, казва пред БГНЕС логопедът Евгения Георгиева и добавя: “От една страна промените в обществено-икономическата среда и образованието. От друга навлизането на дигиталния свят в семейството. И не на последно място родителите все по-често нямат време да общуват активно с децата си“.

Според експерта именно тази липса на ежедневна комуникация – четене на приказки, игри, разговори – води до забавяне в развитието на устната реч и артикулацията. “Не бих казала, че вината е само в родителите, но това е съществен фактор“, допълва Георгиева.

Най-честите причини за посещение при логопед зависят от възрастта на детето. В предучилищния период фокусът пада върху правилното произношение и развитието на фонологичните умения. “Това е начинът, по който детето възприема речта как чува звуковете, как ги подрежда и как ги възпроизвежда“, обясни Георгиева. 

Децата проговарят по-късно

Все по-често специалистите отчитат, че децата започват да говорят по-късно. Според Георгиева причината отново се крие в средата.

“Детето трябва да чува правилна реч – с цели изречения. Не бива да се използва бебешки език“, категорична е тя. Сериозен проблем е и прекомерното време пред екрани, особено с чуждоезично съдържание.

Дали екраните могат да се нарекат “новата пандемия“? “За съжаление – да“, отговори Георгиева.

Логопедът обясни, че когато детето прекарва дълго време пред телефон, таблет или телевизор, това се отразява пряко върху социалните и комуникативните му умения. “Не се развива устната реч, няма достатъчно реална комуникация. А когато детето влезе в училище, това води до затруднения при четене, писане и учене като цяло”, добавя Георгиева.

Аутизъм, диагностика и ролята на специалистите

По отношение на децата от аутистичния спектър Георгиева отбеляза, че по-скоро се наблюдава по-добра диагностика, отколкото рязко увеличение. “Преди тези деца не бяха добре разпознавани и често попадаха в други категории. Сега има повече яснота и повече специалисти, които работят заедно”, на мнение е експертът.

Диагнозата се поставя от екип – детски психиатър, клиничен психолог и педиатър, а логопедът има ключова роля в терапията. „Колкото по-рано започне интервенцията – още около 3-годишна възраст – толкова по-добри са резултатите“, смята Георгиева.

Всяко трето дете с нужда от подкрепа

Макар да липсва мащабна национална статистика, наблюденията са показателни.

“Може да се каже, че около една трета от децата имат различни затруднения – артикулационни, при четене и писане, заекване или когнитивни проблеми“, посочва специалистът. Това неминуемо се отразява и върху адаптацията им в училище.

Георгиева би желала да има по-малко деца в логопедичните кабинети. “Родителите трябва да общуват повече с децата си – да им четат, да играят с тях, да разговарят. И да се доверяват на специалистите. Така развитието става много по-естествено“, посъветва тя.

В свят, в който екраните все по-често заемат мястото на живия контакт, думите ѝ звучат не просто като професионален съвет, а като предупреждение – че езикът не се учи от устройства, а от хора.