От следовател до и.ф. главен прокурор и обратно: пътят на Сарафов пресече редица скандали

Днес Борислав Сарафов подаде оставка, а ВСС я прие, като директор на Националната следствена служба и заместник-главен прокурор. В позиция, разпространена до медиите, той обяви, че депозира заявление пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с искане да бъде предсрочно освободен и възстановен като редови следовател. 

Така се затваря кръгът на една кариера, започнала именно като следовател преди три десетилетия и преминала през почти всяко стъпало в прокурорската йерархия, заедно с всичките скандали по пътя. 

Началото: следствието и стъпките нагоре 

Борислав Сарафов е роден на 16 август 1969 г. в София. През 1994 г. завършва специалност "Право" и "Охрана на обществения ред и престъпността" във Висшия институт на МВР. След дипломирането си работи като инспектор по режимно-административната дейност в Главно управление на местата за лишаване от свобода. 

От 1 февруари 1996 г. работи като следовател в Софийската окръжна следствена служба. От 2001 г. е заместник-районен прокурор в Районната прокуратура в Сливница, а в периода от 1 юни 2001 г. до 5 ноември 2006 г. работи като прокурор в Софийската окръжна прокуратура.

От 18 януари 2013 г. е заместник на главния прокурор на България, а от 18 декември 2017 г. е директор на Националната следствена служба. Тази последна позиция го прави едновременно шеф на разследващия орган и по закон заместник на обвинител номер едно, което поставя в ръцете му съществена институционална власт. 

В полезрението с имотите 

Още преди публичният му профил да придобие сегашните си мащаби, Сарафов попада в полезрението заради имоти. Синът му се прочу покрай сагата "Апартаментгейт" през 2019 г., когато разследващи журналисти разкриват, че едва на 21 години той е платил 540 000 лв. за два апартамента в луксозен комплекс на силно занижена спрямо пазарната цена. Обясненията на самия Сарафов са, че е помогнал на сина си след продажба на три наследствени апартамента. Последва проверка от НАП, но само за единия имот. 

Годините след това добавят нови детайли. Разследвания разкриват, че на 3 февруари 2021 г. Светлин Танчев дарява парцел от 1783 кв.м. в район Витоша на майката на Сарафов, а тя на свой ред го дарява на внука си. Данъчната оценка на имота е посочена на 107 000 лв., което е изключително ниска цена за такъв квартал в София. По-късно разследвания разкриват и нова сделка в "Драгалевци" на близка на Сарафов. Той последователно отхвърля всички твърдения и декларира, че имотите са придобити законно. 

"Осемте джуджета" и Петьо Еврото 

Скандалът "Осемте джуджета" избухва през 2020 г., след като бизнесменът Илия Златанов разказва как бившият следовател Петьо Петров и негова група са се опитали да му отнемат асансьорните предприятия. Петьо Петров, известен с прякора Еврото, бързо се превръща в централна фигура в разследванията за корупционно влияние в прокурорската система. Снимки на Борислав Сарафов с Петьо Петров в скандалноизвестния столичен ресторант "Осемте джуджета" са публикувани от Антикорупционния фонд. Съгласно информацията, на срещата присъстват Борислав Сарафов, Пепи Еврото, неговият брат и съпругите на двамата. 

Сарафов реагира на изнесента информация. Той не отрича снимките, а ги представя като резултат от "кална война" срещу него. Твърди, че снимките се появяват точно в деня, в който е обявен анонс за негово участие в телевизионно предаване и определя ситуацията като "непочтена война". Добавя, че Гешев редовно е ходил в същия ресторант и е имал близки отношения с Еврото, прехвърляйки акцента обратно към тогавашния главен прокурор. 

Бившата съпруга на Петьо Петров, Любена Павлова, обвинява Сарафов в участие в корупционни схеми, свързани с бившия ѝ съпруг, и посочва като негов основен помощник и бившата градска прокурорка на София Емилия Русинова. По-късно тя се отрича от тези твърдения, твърдейки, че е действала под натиск. 

Взривът в местността "Ярема" и разривът с Гешев 

Ако има един момент, в който Сарафов изскача от сянката на институцията и влиза в центъра на политическия терен, това е пролетта на 2023 г. На 1 май 2023 г. в местността Ярема е взривен експлозив близо до преминаващия автомобил на главния прокурор Гешев, който обявява, че е атентат срещу живота му. 

В първите дни Сарафов повтаря тезата на Гешев, но впоследствие се разграничава от него и обявява, че е бил подведен. Конкретно, Сарафов разказва публично, че Гешев му е казал, че децата му са се намирали в колата по времето на инцидента, но вътрешният министър изяснява, че в кортежа са присъствали само служители на НСО. Сарафов обвинява Гешев, че под негово ръководство прокуратурата е "нагазила в политическия терен". На 15 май 2023 г. Сарафов, който дотогава е сред най-приближените на Гешев, иска публично неговата оставка и обявява, че се страхува за живота си, понеже е бил заплашван от шефа си. 

Публично двамата си отправят взаимни обвинения. 

На 15 юни 2023 г. ВСС отстранява Гешев от поста главен прокурор, а на 16 юни Сарафов е избран за изпълняващ функцията главен прокурор. Гешев оспорва избора като противоконституционен. 

КТБ, "Нотариуса" и "Петрохан": дела без движение 

Едно от най-честите обвинения към Сарафов като ръководител на прокуратурата е бездействието по знакови дела. На заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет, посветено на годишния доклад на прокуратурата, Сарафов категорично отказва да отговаря за забатачването на делата по КТБ и убийството на Мартин Божанов-Нотариуса. По делото за КТБ заявява, че знае за него само от медиите, а разкриването на убийството на Нотариуса определя като ангажимент на МВР, не на прокуратурата. Съдия Атанаска Дишева го критикува, че няма никакво движение по делата за атентата срещу Гешев, убийството на Алексей Петров, убийството на Нотариуса и тройното убийство край бившата хижа "Петрохан". 

По случая "Петрохан" Сарафов излезе след дълго обществено затишие и лансира версия за педофилия. Той обвини на ранен етап неправителствената организация на загиналите рейнджъри, че се е опитала да изземе дейността на държавни институции. 

Кандидатурата, протестите и краят 

През октомври 2024 г. Сарафов е издигнат от ВСС като единствен кандидат за нов главен прокурор. Срещу избора му са организирани протести, настояващи, че "задкулисието" прави същата процедура, като тази за избора на Гешев, в търсене на нов "удобен" главен прокурор. Номинацията е направена от прокурорите Стефан Петров, Пламен Найденов и Светлана Бошнакова, а номиниращият изтъква, че Сарафов е "етичен магистрат" с близо 30 години стаж в съдебната система. 

В началото на 2025 г. парламентът спира процедурата по избора му преди гласуването във ВСС. 

На 22 април 2026 г. Сарафов подава оставка като и.ф. главен прокурор, пост, който девет месеца заема въпреки закона, отсъжданията на Върховния касационен съд и експертните мнения на редица юристи. Прави го едва след ултиматум от вътрешния министър Иван Демерджиев. 

Тридесет години след като за пръв път влиза в Софийската окръжна следствена служба като млад следовател, Борислав Сарафов поиска да бъде върнат на същото място.