Поправка в закона блокира колективните искове срещу институциите за опасните пътища

Законова поправка на практика отнема правото на гражданите да водят колективни искове срещу институциите заради опасната пътна инфраструктура у нас. 

Идеята за колективен иск срещу държавата се е зародила след поредната тежка катастрофа на автомагистрала "Тракия". 

Когато обаче юристите са започнали подготовка по делото, са се сблъскали с неочаквана законова пречка. 

"Можем да завеждаме колективни искове към държавата за каквото решим, просто няма да бъдат допуснати за разглеждане. Единият възможен вариант е да заведем делото като индивидуално, вторият е да продължи с колективния иск въпреки поправката. Ще опитаме, завеждайки делото, да отправим искове в съда след образуване на делото да сезира Конституционния съд за ограничаването на гражданите да търсят правата си в съда", заяви адвокат Елица Буенова в "България сутрин".

Очаква се голям интерес към делото

По думите ѝ делото се очаква да бъде голямо, защото интересът е голям и се очаква да се включат много хора.

"Разпоредбата е плод на проект на Министерството на икономиката, за да отговори на директива. Имало е обществено обсъждане, но поставям под съмнение, че тази промяна е била част от този проект.

Това е направено след двата колективни искове към Столичната община за мръсния въздух и за изместването на трамвайното трасе, които са най-големите в България и бяха спечелени", допълни юристът за Bulgaria ON AIR.

Държавата е изплашена, че хората ще се "светнат" и ще започнат да действат, според адв. Буенова.

"Това не затваря нашата врата, а за всички колективни държавни искове срещу която и да е институция. Колективният иск защитава общия интерес на огромна група хора, които не е нужно да са увредени, а само да са застрашени. Ако е индивидуален искът, човекът съди държавата заради щета, която му е нанесена", изтъкна гостът.

"Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" е изготвила доклад, в който пише, че едва 16% от пътищата отговарят на някакви изисквания на закона и европейските правила. Накрая се казва, че Държавната агенция ще продължи да следи, просто информира нещо, което всички знаем. Няма последващо действие", обясни адв. Буенова.