Черно море е най-бързо затоплящото се море в Европа

Черно море вече усеща последиците от климатичните промени. Морските горещи вълни стават все по-чести, а температурите на водата достигат стойности, които доскоро се смятаха за необичайни. Какъв е пределът, отвъд който крайбрежните екосистеми вече не могат да се справят – това е ключово важен въпрос. Лабораторен експеримент на учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН търси отговор. Резултатите показват, че морските треви действат като естествен буфер при умерено затопляне, но при 30°C и те не успяват да предотвратят резкия спад на биоразнообразието и нарушаването на процесите, които поддържат живота на морското дъно. 

Според климатичните прогнози тази тенденция ще продължи, като песимистичните сценарии предвиждат увеличаване на температурите на морската вода в средиземноморския регион средно с 4-5°C до 2100 г. 

На този фон Черно море е особено уязвимо: то е най-бързо затоплящото се море в Европа, а наситеният му с кислород слой намалява. Бързото му затопляне е своеобразен поглед в бъдещето, който ни показва какви биха били глобалните последствия от климатичните промени за морските екосистеми. 

Черноморският басейн вече е подложен на множество натрупващи се натоварвания. Неговите екосистеми са преживяли един срив в края на 20-ти век. Причината е натрупването на няколко човешки въздействия: натоварване с азот и фосфор от интензивно земеделие, свръхриболов и инвазивни видове. В момента те са успели – повече или по-малко, да се възстановят, но морето все още е подложено на стрес от замърсяване, урбанизация на крайбрежието и туризъм. 

Зачестяват и се засилват също т.нар. морски горещи вълни – периоди, в които температурата на морската вода остава необичайно висока дни или седмици наред. Обикновено те настъпват в резултат на големи количества топлина, която океаните поемат от атмосферата, или на пренос на по-топли води от морските течения. 

Според последните изследвания повечето от съвременните морски горещи вълни могат да се отдадат на човешките климатични изменения, честотата им се е удвоила през периода 1982-2016, а климатичните модели предвиждат и още по-голямо увеличение през 21 век при всички сценарии. Продължителното затопляне стресира морските организми и екосистеми и често води до масови измирания и загуба както на биоразнообразие, така и дори на цели местообитания. Това пък нарушава естествените процеси, чрез които морските екосистеми пречистват водата, съхраняват хранителни вещества и поддържат живота на морското дъно. Ако са достатъчно сериозни, настъпилите промени във функциите на екосистемите могат в крайна сметка да доведат до загуби и за важни човешки дейности като риболов и туризъм, съобщава climateka.bg.

Според сателитни и сензорни измервания, след 2000 г. в крайбрежната зона на Бургаския залив са регистрирани две горещи вълни – през лятото на 2010 г., с максимални температури от 29.1°C, и през 2014 г., когато температурите достигат 29.25 °C.

Морските треви са растения, които образуват подводни “гори” на морското дъно и осигуряват местообитания, укрития и храна на изключително разнообразни съобщества от микроорганизми, безгръбначни животни и риби. Екосистемите им натрупват и съхраняват големи количества органичен въглерод и участват в кръговрата на азота и фосфора. 

Пясъчното дъно пък заема най-голямата площ от българското черноморско крайбрежие. Макар организмите там да са по-малко на брой, те също играят важна роля за функционирането на морското дъно. Когато се заравят, хранят и се движат в седиментите, те ги размесват и така подпомагат обмена на кислород и хранителни вещества – процес, наречен биотурбация. 

Целият анализ - тук