Ивайло Калфин за втората пенсия - рискове, наследяване и какъв доход да очакваме

Мултифондовете дават възможност за по-висока доходност, но срещу поемането на по-голям риск.  Това заяви в интервю за Dnes.bg Ивайло Калфин, бивш вицепремиер по социалната политика и бивш външен министър. Според него хората с повече години до пенсия могат да си позволят по-рисково управление на натрупаните средства, докато за тези, които наближават пенсиониране, по-разумният избор е консервативният подход. 

Той коментира и какъв доход могат да очакват бъдещите пенсионери, как се наследяват парите в личната партида и защо вторият пенсионен стълб в бъдеще не трябва да бъде задължителен.

- Как функционира мултифондовият модел - изборът между динамичен, балансиран и консервативен подфонд и служебното разпределение според възрастта?

- Има логика в мултифондовете. В момента какво се случва - ние задължително внасяме част от осигуровките си в частен пенсионен фонд, който ги управлява. И ги управлява при много консервативни условия, което значи - нисък риск и съответно ниска доходност. 

С мултиондовете се дава възможност за три вида управление  - продължаващо с нисък риск и ниска доходност, следващият вариант е с по-умерен риск и по-висока доходност и третата е с най-голям риск и възможност за най-висока доходност. Все пак говорим за пенсионни фондове, те като цяло не могат да влизат в рискови операции, това им е забранено със закон. 

И това на практика дава възможност на хората да предвиждат по какъв начин да им се управляват парите. Този, който има по-дълго време до пенсия, може да поеме по-голям риск, това е принцип в инвестициите, ако имаш време да чакаш по-дълго, то тогава рисковете на пазара намаляват. Ако има спадане, после ще се вдигне обратно. Така тези с по-дълъг хоризонт могат да си позволят парите им да се управляват малко по-рисково с очаквания съответно да им донесат повече пари. 

Ако имаш няколко години до пенсия, то тогава нямаш време да изчакаш, ако има някакъв спад, то той след това да се възстанови. Рискът е много голям, хората да си загубят парите или част от парите и затова дават предложение за тях да продължи консервативната политика.  И за това има разделение в три фонда и е съобразено с възрастта. Ако си под 50-годишен имаш примерно 15 години до пенсия още, тогава можеш да си позволиш малко по-рисково управление с очакване за по-висока доходност. Ако си три години преди пенсия, по-хубаво не рискувай, ами си дръж парите, които са в сметката, да са сигурни. 

Това е положително и дава възможност за натрупване на по-високи доходи. 

За мен, обаче, въпросът е свързан с това, трябва ли да има задълително доброволно осигуряване. Защото, ако се докаже тази форма, то тогава няма нужда да ги задължаваме хората, те сами ще си правят вноските в частни фондове и ще получават по-висока доходност и няма нужда да е задължително. Но примерно приемаме, че това е някакъв учебен период, в който българинът да се научи поне малко да има понятие за финансови операции. Това е огромен проблем в страната, че финансовото образование е много ниско, не само за пенсиите, става въпрос и човек да си управлява семейния бюджет, дали да вземе ипотечен заем или потребителски. Тези решения трябва да се взимат по-разумно, а не импулсивно. 

- Вторият пенсионен фонд е задължителен от 2000 година, каква ще е разликата с въвеждането на подфондовете? 

- В момента 5% от осигуровката  отива в задължително доброволно осигуряване, което значи в частните фондове и някъде към 10-11% отиват в НОИ. В НОИ нищо не се променя, промяната е с тези 5%, които ни се натрупват по сметката и фондовете ги управляват и като излезем в пенсия какво се случва тогава? НОИ изчислява пенсията и след това намалява в зависимост колко време си плащал в частен фонд. И това колко ще плати частния фонд не зависи от изчисленията на НОИ, а зависи колко пари си имаш по сметката. 

- Какви пенсии като процент от взиманата заплата могат да очакват хората в трите различни подфонда?

 - Доколкото това е допълваща пенсия, това не е пълната пенсия, идеята е така нареченият заместващ доход, който сравнява пенсията със заплатата преди това, целта е да бъде някъде около 70% чистият доход. Човек като се пенсионира да му падне максимум с 30% дохода и да продължи да си получава пенсията. Част от пенсията я плаща НОИ. Тези, които са родени след 1960 година  внасят във втория фонд. А тогава, когато през пълния ти трудов стаж си внасял във втория фонд, това са всички хора, които са започнали работа след 2020 година, когато им дойде време да се пенсионират, тогава НОИ ще им даде 2/3 от пенсията, една трета ще им даде частния фонд. Така, че тези 70%, които казах идват от двете пенсии да се съберат. Така, че частния фонд трябва минимум 1/3 от тези 70% да осигури, за да ги допълни. Така, че условно да кажем поне едно 24% от заплатата, която сме взимали като сме се пенсионирали, като доход, трябва да ни дойде от частния фонд. 

- Какво става, ако осигуреното лице не подаде заявление за избор на рисков профил?

-Тогава се разпределят автоматично по тази система, която е предложена. Хората под 50 години се разпределят към по-рисков фонд, хората с  три или пет години до пенсия са в ниско рисков фонд и останалите са в средно рисков. Доколкото знам, те могат да променят това нещо, ако изрично подадат декларация. 

- Как таксите и доходността на фондовете се отразяват на реалния размер на натрупания капитал?

- Доходността на фондовете, то това вече е проблема с управлението. В НОИ се събират и се харчат на другия месец. Частните фондове ги управляват дългосрочно. Човек се осигурява примерно 35 или 40 години докато работи, след това част от този отложен доход, това не е данък който плащаме на държавата, ти си отделяш част от дохода, за да го получиш, когато вече не работиш. И това е смисъла въобще на пенсионното осигуряване. В частните фондове тези пари, там се запазват за по-късно да се използват  и се управляват. Само, че като се управляват на финансовите пазари, там никой не може да ни гарантира, че ще има само печалби. Там има и загуби. Частните фондове взимат и комисионни за услугата, че управляват парите ни. Така, че всеки човек би трябвало да прецени какви са комисионните, каква му е доходността. Те са длъжни всяка година да информират гражданите, но в един момент всеки може да потърси информация и ако не ни харесва как ни управлява парите фонда, може да се премести в друг или в НОИ. 

- При какви условия натрупаната сума се изплаща еднократно, разсрочено или като пожизнена пенсия?

- Това до голяма степен е свързано с преходния етап като примерно, ако си започнал да се осигуряваш във втори пенсионен фонд  някъде от средата на трудовия си стаж в частни фондове и някои хора имат натрупани сравнително малки суми, от които  не може да се осигури плащане на нормално пенсия докато си жив. Когато е сравнително малка сума, тогава фонда я изплаща наведнъж и няма отношение повече към нея. Но същевременно не трябва да забравяме, че НОИ намалява пенсията, останалото е колкото има по сметката. Ако има повече средства тогава избора е дали да си направи план всеки, който се пенсионира. И примерно да каже следващите 25 години след пенсия да получавам по еди-колко си на месец. И парите се разпределят по този начин, те са в сметката и не могат да станат допълнителни. Или фондовете могат да предложат друга схема, в която до живот ни гарантират някаква сума, която сигурно ще е малко по-ниска. Но, ако живеем, примерно до 110 години, тогава ще я получаваме по-дълго. 

- При какви условия се наследяват натрупаните пари в личната партида при смърт на осигуреното лице – преди и след пенсиониране?

 - При всички условия се наследяват, това са си лични пари с изключение на доживотната пенсия, която е договорена. Ако е договорена доживотна пенсия и ти си съгласен, че докато си жив ще получаваш пенсия, тогава ти се отказваш от наследствените права. И тогава трябва да стискаш палци да живееш по-дълго. 

- Как осигурените лица могат да проследят натрупаната сума по личната си партида и да сменят пенсионния си фонд?

- Един път в годината пенсионният фонд е длъжен да изпрати информация за доходността, сумата, с която разполагате и цялата информация. Обикновно изпращат имейл или писмо с информация на съответния осигурен. В рамките на годината, ако някой се интересува може да поиска тази информация. Също промяната на фонд - към НОИ може по всяко време, три години преди пенсиониране към момента, това ще се увеличи на пет години преди пенсиониране. Може да се откажете от частния фонд и да си прехвърлите парите в НОИ. Тогава НОИ не намалява пенсията. Промяната от един фонд в друг има някакъв прозорец в годината, както е смяната на личния лекар, тоест определени месеци, в които може да се смени фонда, да стане един път годишно. 

- Вторият пенсионен фонд ще помогне ли за по-високи пенсии за в бъдеще?

- По принцип ще помогне като си се осигурявал през целия си трудов стаж в него, ако няма някакви кризи на финансовия пазар. Като цяло е положителен, но в бъдеще той не трябва да бъде задължителен, а хората да го избират като една от опциите да си осигурят допълнителна пенсия.