Пеев: Американски самолети у нас няма, но по всяко време могат да кацнат

Няма военни самолети на САЩ или на други съюзнически държави на български летища, които да участват във военни действия в Иран или където и да било другаде, заяви транспортният министър Георги Пеев по БНТ по повод въпроси в общественото пространство относно престоя и кацането на чуждестранни военни машини на български граждански и военни аерогари.

Престояването на военни самолети на граждански летища е масова практика в цяла Европа и света, която спазва стриктни правила за безопасност, заяви Пеев. "Военни самолети на граждански летища има по целия свят, а в Европа и в европейските летища е пълно с военни самолети. Военните самолети в 90% най-вероятно от времето си изпълняват полети не за военни цели. Те се подчиняват на всички правила, на които се подчиняват гражданските самолети. Те се ръководят дори от граждански ръководители на полети", посочи той.

По думите му присъствието на такива машини носи икономическа полза за страната. 

"Гледайте на военните самолети като такива, които носят бизнес на държавата". Като пример Пеев посочи кацането на транспортни и логистични самолети у нас: "Прочетох в пресата: "Много голям военен самолет кацна на летището във Варна". Чудесно! Кацнал е да презареди – приходи за летището, кетъринг, приходи за обществото. Кацането на военни самолети на граждански летища не представлява никаква опасност".

Запитан директно за американски военни самолети и евентуална връзка с ескалацията на напрежението в Близкия изток, транспортният министър бе категоричен:

"Няма военни самолети, било то на Съединените американски щати, било на други съюзни държави, на граждански летища, включително и на военни в момента, които да участват в някакви военни операции. Нито в Иран, нито в който и да е друг конфликт".

Относно сигурността на летищата ни срещу евентуални заплахи от безпилотни летателни апарати, Георги Пеев увери, че институциите имат пълна готовност и разписани протоколи.

"Държавата е взела достатъчно сериозни мерки, за да се предпази от такива възможности. Разбира се, необходимо е държавата, не само летищата, да надгради своите способности и да закупи и да инсталира такива антидрон системи, които са с много по-широки възможности", разясни министърът.

Той уточни, че летищата в страната вече разполагат с ясни междуинституционални процедури при засичане на нерегламентиран дрон в забранените за летателна дейност зони.

Реформата в пътните структури и създаването на ИА "Автомобилен транспортен оператор"

"Няма никаква мегаструктура. Този наратив започна да се използва в последните дни, за да плаши. Ние планираме значителна реформа в пътната безопасност – не с мегаструктури, а с технологии, иновации, обработка на информация и ИИ. Какво имаме досега в пътната безопасност? Имаме една кампанийност, нямаме никакви мерки за безопасност. Става някакъв инцидент и веднага започваме да критикуваме, дори не знаем кого да критикуваме, защото отговорностите са размити. Никой не знае кой за какво отговаря. Това ядро ще бъде в Министерството на транспорта и това не е агенция, а едно технологично ядро, което ще обработва информация. Ние не създаваме нови структури, ние правим ясни разграничения на отговорностите, казваме кой за какво трябва да отговаря".

Колко струва реформата в транспорта?

"Нула струва. Нямаме мегаструктура, имаме предефиниране на отговорностите и съсредоточаване на информацията в едно ядро и използване на технологии. Тази реформа ще доведе до близо 28% оптимизиране на състава кумулативно. Когато използваш по-ефективно своите ресурси, те не са фрагментирани. Ти постигаш по-голяма ефективност и когато вкараш и нови технологии, ефективността става още по-добра. Тази система трябва да се надгражда – да се купуват още технологии, да се купуват още технически системи. Нашата инфраструктура е изпълнена със сензори – сензори за претоварвания. Ако имаме 100 кантарни рамки, само 20 от тях работят. Защо? Първо, защото не са включвани по определени причини. Второ, защото са оставени технически неподдържани. Също най-вероятно по определени причини. Ако искаме да има ефект, защото обществото, когато стане тежък инцидент, когато има загинали хора, е нетолерантно. Обаче след това, когато тръгнем да правим реформа, казваме: „Ама сега да направим ли, да не направим ли този компромис?“ Реформи с компромис не се правят. Или тръгваме и правим реформа истинска, в интерес на хората, защото тази реформа не е нито на министъра, нито на Министерство на траспорта, нито на МВР. Това е реформа на хората."