Да ви е честита Новата. Ъъъ, Новият.

29 октомври. НДК. Звучи Дайчовото хоро, лее се шампанско. Звучи и „Моя страна, моя България“.

Паралелно с тържеството в центъра на София, такова се вихри не къде да е, а в село Ковачевци. Също и в Чепино и Косача. Особено там.

Щастливи селяни се друсат в екстаз. В смисъл – друсат се на хорото, екзалтирани от победата, не че са се надрусали с екстази.

Народът плеска с ръце и се радва по случай победата, да ви е честита новата..., пардон новият. В негова чест има и заря. Добре, че не обявиха понеделника за национален празник, на който да се раздават безплатни кюфтета за въодушевения електорат.

29 октомври. НДК. Стефан Данаилов открива пресконференцията на новия стар президент. Толкова се е вживял в ролята си, все едно снима „Октопод“. Говори тържествено и провлечено. И гръмко, та да стане ясно. Влага патос. Пуска умни забележки.

Абе, Народният театър плюс елементи от Драматичен театър „Сълза и смях“, с акцент върху смях.

Накрая на пресконференцията – пак същото. Само дето вече крещи „Да живей България“ и още неща от сорта. Зачервил се е. Може би от радост. Бурни ръкопляскания, само дето не се прегърнаха другарски.

29 октомври. НДК. Тежката артилерия се е заредила. Павел Шопов обяснява, че изборите са манипулирани и фалшифицирани. Много манипулирани и много фалшифицирани. Всички избори от 90-та година били такива. Думите „фалшификация“ и „манипулация“ съставляват 90% от изреченията му. Това дали не е признак за нещо???

Поти се.

Включва се Волен Сидеров. Не било загуба, било опустошителна победа. Първи ли били, втори ли – щяло да се види скоро. Важното е, че той вече пренебрегвал плюнките и екскрементите, които се леят от отверстията на разни тълкуватели.

Само така. Убий екскремента с пренебрежение. Да се запише в списъка на народните поговорки. И също: пренебрегнат екскремент – половин екскремент.

И той говори за манипулации и фалшификации.

По-конкретно оплакванията на партията от изборния ден са, че на прозореца на кметството в село Мечкарово имало залепен плакат на Първанов.

Аааа, ето значи откъде са дошли тези 2 милиона гласа за Първанов. Представям си ако и в Чепино бяха турили плакат....

22 октомври. НДК. Горкият Неделчо Беронов се чуди какво да каже. Казва, че нямали пари и време да си направят кампанията.

Костов окупира вниманието с типичните си постановки. Нямало да подава оставка, щото щяло да стане много лошо. Като че ли пък сега е много добре.

И Стоянов окупира вниманието. Редуват се с Костов кой е по-по-най. Само бате Енчо липсва да ги пита какво ще изпеят и с мама ли са дошли за предаването. И какво работи тати.

Неделчо клюма. И аз клюмам.

На 22 октомври гласувах. На 29 – не. Ако ме питате защо, ще ви отговоря прямо.

Както писа Йордан Попов във вестник „Стършел“ „не виждам смисъл да избирам между ляв калник на Москвич и преоценен потник с цветовете на националното знаме“.

Мисля, че това обобщава ситуацията.