Русия се чувства излъгана от Запада – защо?

През последните 20 години Москва направи няколко опита за сближаване със Запада, но те се провалиха. Сегашният агресивен подход към Крим показва, че Русия се чувства измамена от Запада, твърди политологът Герхард Мангот.

"През последните двайсет години от страна на Русия бяха предприети поне два опита за установяване на ново партньорство със Запада и най-вече със Съединените щати. Първият опит бе непосредствено след разпада на Съветския съюз, когато Москва по време на президента Борис Елцин бе обхваната от един вид романтичен атлантизъм. А втората фаза бе в началните години от управлението на Владимир Путин между 2000 г. и 2004 г. И двата опита обаче се провалиха, тъй като Западът не беше напълно готов да впише Русия в новия световен ред", казва австрийският политолог Герхард Мангот.

С какво Западът раздразни Русия

Експертът отбелязва, че отчуждаването е свързано и с още няколко факта. "Въпреки съпротивата на Москва Съединените щати започнаха интервенцията в Ирак. Освен това Вашингтон установи близки отношения с правителствата в Грузия и Украйна, дошли на власт след осъществените в тези държави революции. САЩ се опитаха да разположат трайно свои военни бази в Централна Азия, а и оказаха съдействие на бившите съветски републики при износа на енергия - за да се сложи край на монопола на Русия", посочва Мангот и допълва, че всичко това е разгневило Русия.

"Опитите за сближаване са факт, но те пропадат - включително заради погрешни решения като разширяването на НАТО към някои страни от Източна Европа. Именно това обяснява радикалната антиамериканска и много агресивна позиция на Русия днес", казва експертът за Източна Европа.

"Това обаче в никакъв случай не оправдава подхода на Русия в Крим, който е и си остава нарушение на международното право. Обяснението обаче ни помага да разберем защо Русия се чувства излъгана и принудена да прибегне към радикални средства, за да гарантира сферата си на влияние", допълва политологът.

Според него, ако става дума конкретно за предприетите от Путин опити за сближаване със Запада, на първо място трябва да се посочи оказаната през 2001 г. голяма помощ на Съединените щати при интервенцията в Афганистан. "Путин допусна и установяването на американски военни бази на територията на Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, а и предостави на американците информация от тайните служби. Освен това бе затворена една разузнавателна централа в Куба, както и една база на военноморските сили във Виетнам. Това бяха сигнали от страна на Путин, свидетелстващи за готовността за тясно сътрудничество със Запада", изтъква Герхард Мангот.

Сътрудничество все пак е имало

Мангот допълва, че освен предложения за сътрудничество в сферата на политиката такива е имало и в сферата на икономиката. "До установяването на по-тесни търговски контакти със САЩ така и не се стигна, но пък сътрудничеството в тази сфера с Европейския съюз е факт", казва Мангот. Той посочва, че що се отнася до политическите контакти, добър пример за това е съвместната работа около иранската ядрена програма. Мангот припомня също така, че Русия се включи и в шестстранните преговори по ядрената програма на Северна Корея. "Тоест области, в които е търсено и политическо сътрудничество, все пак съществуват", изтъква политологът.

В интервюто си за Дойче Веле той изрично подчертава, че решението за отправяне на предложение към Украйна и Грузия за сближаване с НАТО със сигурност не е било правилно. "Нарастващата интервенция в руската вътрешна политика се възприема в самата Русия изключително негативно. Някои решения на Запада, базирани на схващането, че Русия е залязваща сила, определено раздразниха Москва", констатира Герхард Мангот.

Той смята, че руснаците са се почувствали измамени от Запада и това тяхно усещане непременно трябва да бъде взето предвид при формулирането на бъдещата политика на Запада спрямо Русия.

(Дойче веле)