Назад към бъдещето в Путинова Европа

Езикът на Студената война се завърна с гръм и трясък, пак се заговори за ядрена заплаха, за изпитания на ядрени ракети със среден обсег и тревоги за натовския отбранителен чадър.

Завземането на Крим от президента Владимир Путин преди само година се разрасна в нещо, което САЩ виждат като по-голямо руско предизвикателство към реда, установен след Студената война, пише Дейвид Игнейшъс във в."Вашингтон пост".

Като четем новините, излиза, че американско-руските отношения са пропаднали през черна дупка до убийственото противопоставяне от 80-те години на миналия век.

Дебатът за руската агресия не се свежда само до Украйна. Действията на Путин разпалват изконни тревоги, заради които бе създаден Северноатлантическият съюз. За беда, този път изглежда трансатлантическата решителност за борба с руските заплахи е по-слаба.

Правителството на Обама обсъжда как да направи по-енергична политиката си към Русия, но има отчетливи вътрешни разногласия.

Министърът на отбраната Ащън Картър и председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Мартин Демпси са за изпращане на смъртоносни оръжия за Украйна. Но президентът Обама изглежда притиснат между желанието да възпре действията на Русия и продължаващата надежда за руско съдействие и в преговорите за иранската ядрена програма, и за прекратяване на сирийската гражданска война.

Ярък пример за връщането към времето на Студената война бе признанието на Путин, направено миналата седмица в руски документален филм, че е обмислял да приведе в бойна готовност руските ядрени сили миналата година, когато Русия се намеси в Крим след падането от власт на украинското правителство.

Неговите думи илюстрираха наново опасността украинският конфликт да излезе извън контрол. Признак, че идват мрачни времена, е съобщението на Русия от вторник, че ще изпрати като част от военно учение усъвършенствани ракети в балтийския анклав Калининград и бомбардировачи, способни да пренасят ядрено оръжие, в Крим, съобщи Асошиейтед прес.

Контролът над въоръжаването, който помогна да се обуздае Студената война, сега тръгва в обратна посока. Русия се оттегли миналата седмица от консултативната група по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа от 1990 г. и даде сигнал, че се отказва и от самия договор. Москва упорито отказва да обсъжда каквито и да са допълнителни съкращения на ядрените оръжия съгласно планираното преди време разширяване на новия договор СТАРТ от 2010 г.

Най-обезпокоителен удар по разведряването между САЩ и Русия може да се окаже евентуално обезсилване на договор от 1987 г. за ядрените сили със среден обсег в Европа, известен като Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег.

Миналия юли САЩ обвиниха Русия, че нарушава договора, като тества крилати ракети, нарушавайки договорените ограничения. Руснаците контрираха с обвинения, че САЩ нарушават договора.

Картър предупреди миналия месец пред Конгреса, че САЩ ще обмислят военни варианти, ако Русия не спазва договора. Те може да включват "активна отбрана" за възпиране на крилати ракети с ядрени бойни глави и "ответни възможности за нанасяне на удар", каза той.

Възможен отказ от споразумението ще бъде с твърде големи последици, защото то бе ключова стъпка към прекратяването на Студената война. Договорът бе сключен, след като САЩ и европейските им съюзници решиха да противодействат на разполагането на руски ядрени ракети СС-20 с разполагане на сходни ракети "Пършинг" в Европа. Това накара съветския лидер Михаил Горбачов да спре плана си за СС-20 и да подпише договора, с което насърчи това, което Путин днес нарича епоха на руска слабост и поражение.

Като се зае да възстановява руската мощ, Путин прибягна до тактики, приличащи повече на операции на разузнаването, отколкото на конвенционални военни действия, например въоръжаване на сепаратистите в Източна Украйна. Този подход, наречен от западни анализатори "хибридна война", обърка САЩ и натовските им съюзници. До момента те се въздържат да доставят на Украйна оръжия, с които тя да се бие срещу въоръжените и подставени от Русия сили.

Украйна не е член на НАТО и САЩ се опитват да покажат от началото на кризата, че ще използват сила да спрат подобна агресия срещу страна, членуваща в НАТО, съгласно чл.5 от Северноатлантическия договор.

Но ангажиментът за ответни действия срещу явна атака повдига въпроса как НАТО ще отвърне на подривна дейност срещу страна членка на организацията, извършена в стил "зелените човечета" в Украйна. Ако рускоезични сепаратисти превземат територия в балтийска страна например, НАТО ще удари ли Русия? Такива сценарии трябва по-подробно да бъдат обсъдени.

А дали НАТО още има военната сила да даде ефективен отпор, ако допуснем, че има политическата воля да го направи? САЩ съкратиха силите си в Европа до малка част от това, което бяха през Студената война, а европейските държави, изтощени от икономически кризи, не изпълняват обещанията да подсилят собствените си армии. Дори Великобритания, която традиционно е най-железният съюзник на Америка в НАТО, не прави необходимите разходи за отбрана, заложени миналата година на срещата на върха на Алианса в Уелс.

И така, назад към бъдещето в Путинова Европа. Но "мускулната памет" за възпирането сякаш е атрофирала. Мина твърде дълго време, откакто НАТО не е подлагала на реално изпитание дали страните от съюза помнят какво всъщност означава колективната самоотбрана.
 

/БТА/