Джейми от Hatebreed: Дойдохме, защото бяхме обещали

Джейми Джаста (Jamey Jasta) е известен с много неща, но като цяло е лидер на безкомпромисните Hatebreed, който поизпотиха доста феновете на концерта си в столичния клуб Black Box този петък.

Иначе накратко, освен с участието си в Hatebreed, Джейми е и заместник на легендарната Ванеса Уоруик, като водещ на шоуто Headbanger's Ball по MTV2. Hatebreed трябваше да дойдат още преди две години, но по различни причини те не успяха.

Макар България да не се вписваше логично в картата на турнето им, момчетата дойдоха още по-нахъсани, за да изпълнят едно обещание. От Хамбург, където свириха с Korn, те отскочиха до София, а веднага след това, без никакви други спирки, поеха към Холандия и Англия, където ще делят една сцена с Guns N' Roses.

Хващаме Джейми в съблекалнята след концерта, след като всички фенове се снимаха с него и си взеха автографи. Макар да не е спал от часове и хиляди километри път, Джейми е свеж за интервюто, пийвайки минерална вода.

Имаш ли някакви впечатления от публиката в Източна Европа? Виждаш ли някакви разлики в поведението на феновете тук и в Америка?

Направихме страхотно шоу, а посрещането беше невероятно. Свирили сме по най-големите сцени на света, но тук наистина бяхме приети много добре. Разликата е, че може би тук ентусиазмът на хората от публиката е 10 пъти по-голям. Това те кара да се чувстваш наистина добре и те зарежда на 100% с позитивна енергия.

Трябваше да дойдете в България преди около 2 години, но тогава нещата не се получиха? Помниш ли защо не дойдохте?

Наистина нямам никакъв спомен какво стана тогава, но знам, че трябваше да дойдем тук. Затова си казахме, че трябва да дадем нещо повече на тези хора, да направим някои от старите парчета, да дадем всичко от себе си. По програма не трябваше да се отклоняваме никъде в турнето ни, но бяхме обещали, че ще свирим тук и затова дойдохме - да изпълним обещанието си и да не разочароваме феновете си.

Ти си водещ на Headbanger's Ball по MTV2. Как успяваш да си вършиш работата с всички тези турнета?

Лудница е, човече. Просто е лудница. Трябва да пресмятам всяка една секунда от времето си. Снимаме шоуто в Ню Йорк, мога да ти разправям с часове за това през какви премеждия минавам понякога, за да снимаме навреме. Просто е лудница.

Новият ви албум трябва да излезе на 26 август, а турнето ви продължава до 13 август. Имате ли довършителни работи по албума, които ще довършвате за тези 13 дни?

Не, всичко е готово. След това отново тръгваме на турне. Ще свирим на много места, където не сме били. Ще ходим в Исландия, в Москва, в Гърция, ще има доста дати в Източна Европа.

Как се чувстваш като журналист? Един ден ти задават въпроси, на следващият ти ги задаваш...?

Харесва ми всеки един аспект от музиката. Животът минава адски бързо и аз искам да правя колкото се може повече неща, които ми харесват. Аз съм на 28, а се занимавам с музика от 15 години, които не съм ги усетил дори.

Като журналист имах възможност да се срещна с много и различни хора като Metallica или Слаш от Guns N Roses, това са все хора, пред които съм се прехласвал като хлапе.

Изпадал ли си в някакви глупави ситуации по време на работата си като журналист ?

О, да. Постоянно ми се случва. Например, понякога си забравям въпросите и се налага да повтаряме едно и също нещо сума ти пъти, и ме хваща срам от хората, на които взимам интервю.

А кой човек, на когото си взимал интервю, те е развълнувал най-много?

Том Арайа от Slayer. Тези хора ни помогнаха изключително много. Имахме турне с тях, което ни показа пред света.

Знам, че като млад фен на Crowbar си организирал техен концерт...

Да, аз съм им наистина много голям фен и трябваше да ходя да ги гледам в Ню Йорк или Масачузетс, въобще на места, доста далеч от нас. Един ден си казах - защо пък да не ги поканя аз, след като никой друг не го прави. Обадих се на техния мениджър и уредих нещата, после наех едно футболно игрище и го направих.

Тогава с Кърк (Уиндщайн – вокал/китара в Crowbar– бел.ред.) си говорихме много и той ме прие като собствен брат, а аз му бях един от най-големите фенове. Интересното е, че той ме запомни тогава. След това отново се срещнахме и станахме наистина големи приятели и така вече 10 години. Сега дори имаме група заедно – Kingdom Of Sorrow. Другата година ще излезе и първият ни албум.

Скоро излезе и албумa и на другата ти група ICEPICK... След толкова много години...

Да, групата е на цели 9 години. Ние постоянно говорехме за този албум, как ще го издадем и хората накрая започнаха да ни взимат за глупаци, защото само говорехме, пък все не можехме да се съберем. Все пак това сме го направили за удоволствие и забавление.

Той е на два диска, като на втория има доста легендарни имена - Hatebreed, Body Count, Murphys law, Prong, Subzero...

Tова са редки или неиздавани песни на тези групи, които включихме като подарък за феновете.

Знам, че дори си се снимал в един филм (Survive This).

Два са, всъщност. (смее се). Всичко е възможно, защо не. Предложиха ми и аз не отказах.

А какво мислят приятелите ти за твоите филми ?

Мислят, че са много смешни... като този, който излиза сега... казва се “The House Of Usher”. Там имам само една реплика и тя е “Ще отида да взема колата”... (смее се). Много е глупава, но е забавно като цяло.

Мислил ли си за други странични проекти ?

Да, разбира се. Ако имам време ми се иска да направя нешо по-мелодично, като пънк или ой! Ще видим.

Нещо за задаващия се нов албум?

Ще е размазващ. Издаваме го и пак тръгваме на турне. Просто нямаме търпение. Наистина съм горд с него. Ще се казва “Suprеmacy” (“Превъзходство”) и ще е за превъзходството на човека над самия себе си, за мрака и скритите демони, които таи в себе си, за новото начало и скритата сила, която човек притежава, за да започне отново...