Създателят на Hotel Costes: Перфектното парти - музика и жени!

Напоследък нямаме никакво право да се оплакваме – корифеите на електронната сцена ни обичат. И то не само защото се носят пословични слухове за доооста високите хонорари, които взимат от нашите клубове.

Ди джеите ни се кефят. Искрено. Българските фенове са всеотдайни, посрещат изгреви, затварят вратите на клубовете по светло, дават всичко от себе си, за да се забавляват. Безкомпромисно.

И понеже ми се струва, че нямаме право да изпускаме всички тия талантливи хора, които ни карат да полудяваме под пулта, реших да започна от някъде.

Стефан Пoмпуняк, струва ми се, е съвсем подходящо начало.  Макар и не толкова известен у нас, в родната си Франция той е жива легенда. Компилацията му от нечовешки добри сетове, с екзотичното заглавие Hotel Costes, е една сред трите най-слушани в света – наред с Cafe del Mar, Buddha Bar и Saint-Germain Des-Pres Café.

Поводът му да ни посети обаче, е новият му албум Hello, mademoiselle.

И, разбира се, се самата Франция. В музиката му тя заема много важно място – отсечени електронни звуци, примесени с други, които напомнят на шансони; бийт, който те праща директно на Шан-з-Елизе.

Стефан е пич. Позтивен, нахилен, с лош английски, но ужасно заразителен смях, който ме накара веднага да му простя убийствения акцент.

Интервюто почти нямаше нужда от сваляне, защото всичко е в главата ми – Пoмпуняк е ди джей, който оставя спомени. И то не само с музиката, която прави.

Здравей, Стефан, как се чувстваш?

Имам главоболие, но иначе съм много добре, благодаря.

От какво те боли глава, ние тук сме известни с това, че караме хората да се чувстват добре?

О, сигурен съм. Не е заради вас. Бях в болница преди два дни, имах малко проблеми...но се възстановявам добре. Мисля, че все още не мога обаче да се оправя с тази глава. Имам... как се казва на английски? Трудно оздравяване.

От къде идваш сега?

От Брюксел. Снощи пусках в един клуб, беше много силна вечер – над 3000 души дойдоха. Мисля, че няма повече какво да искам.

/В офиса не се пуши, но Стефан моли да му донесат цигари и страстно пали една...издиша дима дълго и вече разговорът е по-приятен...:)

Пристрастен ли си към цигарите?

О, да. Абсолютно.

Само към тях ли?

Не, но няма да кажа към какво друго. /смеем се дружно/. Това е тайна.

Е, добре. Тогава ми кажи какво мислиш за наркотиците, които много хора взимат и твърдят, че с тях се забавляват по-добре?

Наркотиците ли? Ще кажа само, че ако не сте опитвали, е по-добре никога да не пробвате. А ако взимате – трябва да спрете. Те са най-безсмисленото и гадно нещо...

Опиши перфектното парти с 3 думи?

Музика и жени. 

Това са две думи...

Добре, тогава – музика, музика, музика. /казах ли ви, че е по френски забавен...:)/

А какво очакваш от нас в България? Какво си чувал?

Казаха ми, че България е най-хубавото място в Източна Европа. Мисля, че е така. Знам още, че има много талантливи хора, много добра публика за електронната сцена и много хубави жени. Не знам, ще видим.

Къде обичаш да се връщаш?

В Токио. Там имам много приятели. Има много различни култури, много неща, които трябва да се видят. Япония е любимата ми страна като цяло...

А каква е публиката, за която обичаш да пускаш?

Няма значение каква е, стига хората да са щастливи и да се забавляват. Това е и моята цел.

Кое е най-успешното ти гостуване досега?

Едно парти в Сингапур, в клуб, който се казва „Зук“. Пусках пред 25 000 души. Беше невероятно!

Има ли твои колеги, от които се учиш или които харесваш?

Да, има. Не са много, но тези, които харесвам, са ми наистина любими – Джон Дигуит и Дейвид Моралес.

Известен си като един от любимците на звездите. Кои от тях са ти приятели?

Не мога да кажа, че са ми приятели, но с някой от тях се разбирам много добре. Гостувам често в клуба на Камерън Диаз. Много харесвам и Мадона. Естествено, не я слушам всеки ден. Слушам музиката, която аз правя.

Помниш ли какъв искаше да станеш, когато беше малък?

Пилот.

Е, работата ти сега е почти същата...

Да, така е. Сигурно за това съм толкова доволен от това, което правя.

Можеш ли да се опишеш с една дума?

Не, защото аз имам две лица. Пускам различно, когато съм поканен на частно парти, и тогава, когато съм в клуб. Но обичам да виждам усмихнати лица – това е най-важното.

Защо нарече албума си „Hello, mademoiselle“?

Защото обичам да си общувам с жени. /смях.../ Обичам да насочвам музиката си към тях.

А имаш ли приятелка?

Мммм, имам, да...

Не е ли трудно – с всичките тези постоянно пътувания?

Ами, не е лесно, но пък аз не се предавам – все още съм принципен и нямам жена на всяка едно летище.

А какви жени харесваш?

Да не би да сте ми подготвили кастинг? /бурен смях, някои в офиса май мислят да се кандидатират...:)/. Харесвам хубави жени – нормално е. Ето, например, много харесвам двете момичета на обложката на албума ми.

Мислиш ли, че би могъл да направиш света по-добър с работата си?

Мисля, че няма да мога да се справя сам, като за начало. Но също мисля, че музиката ми е много подходяща, за да се чувстват хората щастливи – ритъмът не трябва да е нито много бърз и стресиращ, нито много меланхоличен – опитвам се да се вместя в златната среда.

Накъде заминаваш сега?

Мадрид, после Ню Йорк. Имам две поредни участия в едни от най-голмите местни клубове.

Успех, благодаря ти.

Успех и на теб. Забавлявайте се!

Oще от мен