AI ще взема финансови решения вместо нас след 5 години

Намираме се на около пет години от последния етап в развитието на агентското потребителско преживяване, при който изкуственият интелект (AI) проактивно взема финансови решения вместо нас. За целта трябва да се изгради доверие в изкуствените интелекти – потребителите да вярват на тези процеси и да са сигурни, че някой ги пази. Това коментира Николай Стойков, предприемач, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.

Технологиите позволяват в голям мащаб да автоматизираме и да позволим на изкуствения интелект да взема финансови решения вместо нас, но никой в момента не е готов. Регулаторите също не са готови, а и трябва да свикнем с изкуствените интелекти, които имат нужда да бъдат обучени още по-добре, тъй като все още са в начална фаза на развитие, посочи Стойков.

От подобен интерфейс биха спечелили най-много потребителите, тъй като ще могат много бързо да извършват обикновени финансови операции. Такъв тип интерфейс помага също да се изгради финансова грамотност, тъй като агентът води потребителя и му помага по-лесно да вземе дадено решение, отбеляза гостът. Според него финансовите институции също биха имали нужда от нещо подобно.

„В момента около 65% от функционалностите в суперприложенията не се ползват, тъй като не могат да бъдат намерени. Такъв тип агент би могъл да изведе на преден план важни функционалности, които осигуряват добър паричен поток за финансови институции или за обикновен бизнес.“

В бъдеще, когато доверието в подобни интерфейси нарасне, хората ще им позволяват да правят операции вместо тях или ще му дават гласови команди, очаква Стойков. Той цитира анализ на Bank of America след допитване до милиони нейни клиенти, който установява, че освен за проверка на баланса и осъществяване на обикновен трансфер, клиентите търсят помощта на AI, за да разберат какво е финансовото им състояние и дали се справят добре спрямо финансовите си планове.

„Такъв агент би могъл да анализира поведението ни през месеца и да каже къде се спряваме добре, къде можем да отделим средства и да инвестираме“, изтъкна гостът.

И в момента вече има хора, които вземат финансови решения заради съвет от чатбот.

Но той не е част от финансова институция, която може да носи отговорност и има нужния лиценз, добави Стойков.

Крайното решение за това, което изкуственият интелект предлага, трябва да е на човека и той трябва да носи отговорност, само тогава може да се гарантира доверието, счита Стойков. Няма как всичко да се делегира на изкуствения интелект, тъй като той е алторитъм, който взема решения на база информация и те може да са погрешни, добави той.

Нужно е също да се изградят рамки на сигурност, за да е ясно къде спират функциите на AI и къде започват човешките. Така дори той да може да продължи напред, ще сме в състояние да го спрем и да не поемаме повече риск, изтъкна събеседникът.

„Изкуственият интелект е лимитиран. Когато нещата станат сложни и излезем от условните 95% на типичните функционалности, в останалите 5% се намесва човешки агент.“

Според Стойков преди да стигнем до стъпката, в която изкуственият интелект взема решения вместо нас, ще минем през период, в който той ни съветва, алармира ни за наше поведение и ни дава насоки как да подобрим финансовото си благосъстояние.

За гишетата остават операциите, които изискват верификация, а също и онези 5% от операциите, в които потребителите попадат в определени ситуации, включително житейски – загуба на близък човек, голям трансфер за определен партньор, за който е нужно по-специално внимание от банките. В тези области фокусът остава върху хората.

„Не знам дали ще бъде точно на гише, но ще е свързано с експерт, който да ни съпроводи в този процес“, коментира Стойков.

Ще има ли необанка в България?

Доскоро липсата на необанка в страната ни е била изцяло по решение на регулатора, но при новия донякъде принципал в лицето на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се очаква такъв тип играч.

„Има няколко банки на българския пазар, които след последни сливания и изкупувания биха се насочили към стратегия на наеобанка.“

Но банковият сектор е много зависим от регулатора и регулациите и дали ще има такъв играч зависи от централната банка, изтъкна Стойков.

Според него след приемането на еврото от 1 януари нищо не се е променило в банковото обслужване. Но голяма част от плановете на банките за нововъведения в приложенията са се изместили във времето, за да могат да отговорят на новите регулаторни изисквания.

Гостът посъветва банките да се обръщат повече към клиентите си вместо да се стремят да достигнат финтех компаниите без да знаят защо искат да предоставят дадени функционалности до определен начин.

Каква е разликата между банките и финтех компаниите? Как новите агентски потребителски преживявания, внедрявани във финансовите компании, може да се интегрират от небанковите институции?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria