Луд купон, дъжд и много метъл в първия ден на Sofia Rocks

Anthrax. Снимка: mp3.bg

3 / 13

Автор: Бояна Атанасова

С толкова текст мога да стоя с часове пред монитора и да не мога адекватно да ви разкажа какво точно се случи тази вечер на националния стадион "Васил Левски".

Ако почна със силните приказки за сбъднати мечти, невиждано шоу и събития, които бележат нова страница в историята на метъла... сигурно вече ще сте го прочели на друго място.

Първият ден на фестивала "Sofia Rocks" (powered by Sonisphere) беше изключителен. Всичко беше на ниво, та даже отвъд. Дали заради заснемането на шоуто и по-късното му издаване на DVD, дали заради друго – няма значение.

Концертите (да, те бяха пет – точно колкото и групите) бяха убийствени! Който каквото иска да си говори – по-подходящи от Bastardolomey, за български подгряващ, в този ден нямаше.

Нуфри, Бъсти и останалите си свършиха работата перфектно и добре им прилягаше гигантската сцена, кацнала сякаш от небесата в центъра на София.

Чухме парчетата им от дебютния диск и много им се зарадвахме. Май всички бяха така.

После една уникална върволица, за която със сигурност няма да ми стигнат думите и за която те никога няма да са достатъчно. Завърналите се на родна земя Anthrax откриха купона за Голямата четворка.

Почнаха смело, директно, с резачките. Това и очаквахме. Публиката започна да се сгъстява и в предните редици положението си беше направо сериозно.

Притичване от дъното на стадиона заради смахнатото разположение на тоалетните и първите три песни вече са отминали. Но седи ли се на едно място с такъв заряд?! Anthrax бяха въодушевени. Заразиха и нас.

После дъжд... не, ами град?! И Megadeth... С "Мастията", който традиционно гледаше лошо и му липсваше какъвто и да било контакт с публиката.

Много хубав сет - старо и ново, но никаква емоция. Поне не и на фронта. То и хората сякаш позатихнаха. От дъжда ли, от борбата с дъждобраните ли... Чудничко.

Минават си часовете. Опашките за бира и те с часове. Но Slayer не ни чакат. Действат както само те си умеят - от сцената за врата. Жестоко! Том Арая - видимо отслабнал, реве, дере, свири. В компанията на мега инструменталната машина - колегите си Ломбардо, Ханеман и Кинг.

Няма такава група! Изключително мощни, безмилостни даже. Народът се кефи. Крещи с пълно гърло, завърта се в пого. Направо не знаем къде сме, честно!

И после пак пауза. И пак опит за прекосяване по дължина на стадиона - за норматив. Успешно. И курбаийки - не са бабините, но пак са вкусни. Добре че има досетливи приятели, че кетърингът щеше бая да ни обръсне, неподготвени.

Малко повече от час за отдих. Напълно достатъчно, тъкмо и опитите за слънце да изчезнат.

Още за Ден първи от Sofia Rocks