Знам за тях още от времето, когато учеха в НАТФИЗ. Те са част от един от класовете на Ламбо, с най-силно изразен мъжки талант. Което се доказва както от тях самите, така и от Евгени Будинов, Иван Юруков, Свежен Младенов и т.н. Горе-долу оттогава ги харесвам. Защото са различни, органични и прилични (последното е за римата). И не съм сама - Дарин получи Аскеер за изгряваща звезда. Както и няколко сърца, плюс внимание и участия.
Освен това на интервюто и двамата са с уморени и тъжни физиономии, защото освен репетициите за "Дванайста нощ" (премиерата е тази вечер в 19 часа в Младежкия театър), снимат и филм в някоя от чуждите филмови къщи. Освен това играят около 30 представления месечно. Понякога дори спортуват. И се учат да спят бързо. Мнооого бързо...
Какво е важно да се знае за новата постановка?
Дарин: Култова пиеса на Шекспир, много популярна, известна, една от най-добрите му, с един, смея да кажа, от най-добрите и най-популярните не само в България, но и в света режисьори - Крикор Азарян. Все сериозни заявки за добро представление, с много добър актьорски екип - предимно млади хора. Рискът е много голям, защото се захващаме с много дълбоки води. И тъй като актьорът няма много добра преценка какво се случва на сцената, силно се надяваме да впечатлим публиката. Не да не остане разочарована, а да я впечатлим.
Какви са ролите ви в представлението?
Дарин: Аз съм Себастиян - брат близнак на Виола. С двамата герои в пиесата се случват много интересни неща...
Деян: Аз играя Виола. Много трудно е за всеки актьор да изиграе жена. В същото време - интересно - истинско предизвикателство. Това, което ни е казал Коко, е да не се "правим" на жени и да не преиграваме. Общо взето трябва напълно да се стигне до женското мислене, отношение и поведение.
Ти как ги постигна?
Деян: С репетиции. Така започваш да си вярваш, че си момиче - мислиш как би реагирало едно момиче към този "порив благочестив", защото тя се влюбва... На това е подчинена цялата вакханалия, която се случва - Виола се влюбва в княза и иска по всякакъв начин да го предизвика и да разбере, че той е жена. На това са подчинени всичките й номера в двора.
Откакто репетираш повече ли наблюдаваш жените около себе си?
Деян: Ами да - определено. Няма момиче, което да е минало покрай мен и аз да не съм го забелязал, и ако има нещо, което мога да използвам от поведението й, да не съм го откраднал.
Кое ви беше беше най-трудно в работата с Крикор Азарян?
Деян: Да преглътна респекта, който имам от него. Той е един от най-добрите български режисьори. Аз съм гледал негови постановки и тук, и в Москва, и мога да кажа, че за мен са гениални. Като се срещнахме още на първите репетиции, аз подходих с прекалено уважение.
Актьорът трябва да предлага на режисьора неща, след като е чул изискванията и посоката. А аз изпитвах неудобства - като си покажа предложението, няма ли да е смешно - все пак той ме гледа от много висока камбанария, толкова хора са му минали през ръцете и моето предложение - как ще му се стори... Но този страх и респект трябва да се прескочи в един момент, трябва да се отпуснеш и да можеш да работиш - той и ти заедно, за да се получи продукт.
Дарин: На мен също респектът отначало ме притесняваше. Самото появяване на Коко е много приятно, защото отдавна не беше идвал режисьор от такава величина в Младежкия театър. Всички бяха много щастливи, много доволни от това, което се случва. В същото време много притеснение се усещаше - около това дали ще можем да задоволим неговите разбирания за театъра и за това, което трябва да се случи най-накрая. Но и аз успях да превъзмогна това напрежение... Оттам нататък започнах да творя и лека-полека откривах нови неща са образа и историята - с всяко излизане на сцена.
Имах и конкретни детайли, които ми бяха трудни - като чиста загуба на актьора в пространството, къде се намира, какво се случва. Такива неща ме затрудняваха много. Но сега съм ги преодолял.
Помага ли ви когато играете заедно?
Дарин: Безспорно. Досега не съм откривал и едва ли ще открия партньор, когото така да усещам, както брат ми. Просто такава е съдбата ни явно - да вървим навсякъде заедно. А и това е много приятно, защото има един очи, които те гледат искрено и честно. Много е трудно в театъра да намериш човек, който да ти каже: "Абе, пич, това не е така, тука бъркаш", или "Това е перфектно, браво, задръж го!". Тъй като театърът е състезание и има конкуренция кой ще се представи по-добре. Понякога може други хора така да те залъгват, че нещо е супер, пък ти да си далече от истината. Хубаво е, че ни видяха и ни откриха едновременно, за да можем да си вървим по един път двамата. Смея да кажа, че много от нещата сме постигнали главно благодарение един на друг.
Как решихте и двамата да се занимавате с театър?
Деян: Ами това е много нелепа история. Бяхме войници и след казармата трябваше да имаме някакво образование. Брат ми реши за най-лесно да кандидатства пантомима. Щото не се учели текстове и който влезе, винаги излиза. Аз исках да вляза автомобилизъм, но не ме приеха. И от скука, за да не седя една година без да правя нищо, брат ми каза да кандидатствам с него - поне на приемните изпити да бъда с него. И аз отидох. Изобщо не ми пукаше дали ще вляза, или не. 7 години сме се занимавали с Шото-кан, печелили сме състезания, имаме и републикански титли. И след това автомобилизъм... Театърът винаги е бил просто професията на татко и дядо. Никога нещо, с което аз бих се занимавал. Приеха ни. Учихме една година, но брат ми реши, че не е креативно това изкуство. Тогава решихме да се прехвърлим в Актьорство за драматичен театър в класа на проф. Стефан Данаилов и Илия Добрев. И така, в средата на втори курс се развих, театърът ме изпълни от главата до петите. Така явно е решил Господ.
Какво се промени тогава?
Деян: Ами, най-малкото - започнах да чета. Всъщност, разликата е драстична. Всеки може да си представи какво се случва в главата на един спортист, който преминава към изкуството. Това е много странно.
Дарин: Когато почнеш да се занимаваш с нещо такова изневиделица, както се случи при нас, е винаги странно. Ние искахме да бъдем много неща. И накрая избрахме да бъдем всичко. Промяната в човека, който почва да се занимава с театър, е наистина много голяма, защото по съвсем друг начин почваш да гледаш на хората, на събитията. Почваш да гледаш характери, търсиш образи, разглеждаш най-различни хора - един висок, нисък, слаб, дебел - чисти характерности. Как ходи един човек, как гледа, какъв е, когато е весел, когато е ядоса, когато е тъжен... Всичко около теб се променя...
А ти защо реши точно пантомима да учиш?
Дарин: Ами аз като ученик много мразех да уча наизуст текстове. Реших, че трябва да имам някакво образование. Не исках да съм хамалин и общ работиник. Така реших, че трябва да се занимавам с нещо, за да имам някаква диплома. И пантомимата е най-близко до спорта - занимаваш се с хигиена на тялото, култура на тялото. Там няма никакви текстове за учене - повярвай ми - така е (смее се). И помислих, че това е удачен вариант за диплома. Пък и баща ми е един от основателите на това изкуство в България - Ангел Ангелов се казва - печелил е много награди. Готвиха ме Сашо Илиев и Венци Кисьов. Тогава учих и актьорски материали и въобще не обърнах внимание, че вече уча наизуст... Точно това е - театърът е зараза. Плъзва по теб и не се лекува доживот.
Баща ви все пак е повлиял на избора за бъдещето ви...
Деян: Ами много е тривиално, но все пак крушата не пада по-далеч от дървото. В един момент, когато студентството свърши, стъпиш на сцена и почнеш да играеш роли, знаеш, че има нещо в теб. При нас, като и татко, и дядо са били актьори, няма начин това да не се случи. Това, което те са развивали, ние сме го наследили.
Какво се случва, според вас, в българския театър напоследък?
Дарин: Според мен Българският театър е като новородено дете. Развива се светкавично. Вече има постановки, които са на толкова високо ниво, че съвсем спокойно могат да бъдат показани и да впечатлят публиката навсякъде по света. Говоря дори и за "Хъшове", което, макар че е с типично български сюжет, навсякъде, където сме го играли, публиката е във възторг.
Кажете по три български представления, които са ви впечатлили?
Деян: "С любовта шега не бива". "Сътресение", "Вълшебна нощ"
Дарин: "Крал Лир", "Сътресение", "Ромео и Жулиета" на Лилия Абаджиева
По три филма:
Дарин: "От другата страна", "Братя по оръжие", "Къща на езерото"
Деян: "От другата страна", "Братя по оръжие", "Щрак"
Сега как виждате бъдещето си? Само театър?
Деян: Определено много искам да се занимавам с театър и кино. Но не знам дали самият театър има някакво бъдеще... Зависи до какво положение ще се докараме.
Дарин: При мен нещата са малко по-ясни. Аз ако не се занимавам с театър и кино, не мога да се занимавам с нищо друго. Това е. Сигурно може да се науча и на друго. Но това е моето желание.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Европарламентът одобри разширяване на въглеродните такси при внос в ЕС
Тодор Ялъмов: Европейският акт за иновации ще превърне патентите в капитал
Съкращенията на служители в Microsoft и Amazon са удар за имотния пазар в Сиатъл
Акционерите на "ИмПулс Растеж" са одобрили разпределянето на първия дивидент
Има ли стимули за Русия или Украйна да спрат ударите по енергийната инфраструктура?
Бланч от BofA очаква цена на петрола до 150 долара за барел - Част 2
"Слуша се и се учи": Какви са очакванията на първокласниците (ВИДЕО)
Оттеглиха жалбата за обществената поръчка за Националната детска болница
В "Денят ON AIR" днес от 19:15 часа: Случаят "Петрохан" повдига нови въпроси
Радев: АМ "Хемус" ще бъде завършена до края с държавния бюджет
Измамници заблудиха Revolut и взеха данните на 680 клиенти
Естония плаши България с „швейцарски ножчета“
Лапорта: „Камп Ноу“ е световна класа
Роналдо готви голям ход: Става собственик на Ал-Насър
Хулио Веласкес ще разкрие утре бъдещето пред Левски
Десподов и Груев аут от националния на България
Емил Велев-Кокала става селекционер на България
Дневен хороскоп за 16 септември, сряда
Щрудел със сладко от смокини
Поверия за Вяра, Надежда, Любов и София на 17 септември
Тоалетите на 78-ите награди „Еми“ (+Снимки)
„България Еър“ посреща есента с до 30% отстъпка за полети в чужбина
3 зодии с голям късмет от 15 септември 2026
Генетичната предразположеност към аутизъм личи в мозъка от раждането
FDA одобри първото лекарство в света за лечение на изключително рядката болест на Александър
Алтернативни методи за справяне с главоболието
5764 души в България живеят с лимфом
Хранене по време на бременност - какво е позволено и какво не?
БАПЗГ: В НРД за 2026-2028 се пропуснаха здравните грижи в дома
Зимата ни удря с пълна сила през февруари и март
Одобриха 17 935 000 евро от проектобюджета за култура и спорт във Варна за 2026-а
Варненският кмет кани политическите партии и коалиции на консултации за сформиране на съставите на СИК
Варненка с важно напомняне: Това следва да е не само за 15 Септември, а за цялата година
България загуби шансовете за първо място в груповата фаза на ЕвроВолей 2026
Животът на Джесика и 87-годишният Ангел минава сред болнични стаи – в битка за живот