Между литературата и живота

От sever.blog.bg

Съмърсет Моъм написва, за своите 91 години живот, над 60 книги - 20 романа, около 120 разказа, 24 пиеси (толкова са останали, не се знае колко е изгорил), 3 пътеписа и 10 книги с мемоари и есета.

Още приживе успява не само да обиколи света, но и да бъде признат от него за един от класиците на световната литература и несъмнен гений на 20-ти век.

„Не ме е много грижа дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав (инак не бих разсъждавал така), а другите за криви, но това, че са такива, изобщо не ме трогва.

Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството.

До известна степен имам доверие в своя инстинкт.“

Съмърсет Моъм повлиява най-много като автор на Оруел. А както знаем има 2 вида книги: едните просто прочитаме, а другите променят живота ни.

Кои са най-ценните автори, питах се... Тези, които преоформят живота, творящи го непрестанно или тези избухнали бестселърово в меркантилното ни време с някой епизодично-единствен роман?

Нима невероятният Шекспир, който е живял само 52 години, а е оставил 40 000 стиха под формата на 38 пиеси, 158 сонета, множество поеми, трагедии, комедии, романси, исторически драми, апокрифи и пр.,

Колкото и странно да е, той не публикува нито една от знаменитите пиеси, които е написал. Но безскрупулни печатари разбират, че в тях се крие печалба, и издават незаконно половината от пиесите.

Макар тези незаконни издания да са често пъти нескопосни и объркани, Шекспир не прави опит да се намеси.

Към 1612 г., когато е четирийсет и осем годишен, той най-неочаквано престава да пише, но... Дали?

Някои факти показват, че има доста сходства между Шекспир и появилия се тогава Айзък Нютън, най-големия научен гений в историята. Разполагаме с хиляди оригинални документи от и за Нютън (който, както Шекспир, произхожда от малко градче в Англия).

Вярно, Нютън е роден седемдесет и осем години след Шекспир.

Но пък имаме много подробна информация за Галилей (роден осемдесет и девет години по-рано) или дори за Бокачо (роден в 1313 г.).

И понеже историята е доста боса откъм биографични данни за Шекспир и освен да каже, че това е Едуард Де Вер, много изтънява като убедителност, аз ще ви повдигна завесата, защото зная, че Шекспир всъщност е...

Безсмъртният и превъплъщаващ се Граф Сен Жермен. Защо ли толкова обичам Този Граф? ;))