10 г. след Дубровка: Какъв беше този газ, който уби близките ни?

Десет години след вземането на близо 1000 заложници в театъра край метростанция Дубровка в Москва, при което загинаха 130 души, сред които и българката Емилия Узунова, семействата на жертвите продължават да си задават въпроси за спорната операция на специалните части, които използваха силно отровен газ.

"Защо властите не преговаряха с терористите? ", продължава да се пита Наталия Курбатова, която е загубила 13-годишната си дъщеря Кристина в тази трагедия.

"Все още не знам от какво е умряла. Намерихме я в морга в деня след нападението", каза Курбатова, цитирана от Франс прес.

Над 900 души, повечето дошли да гледат музикалния спектакъл "Норд-Ост", бяха пленени от чеченска терористична група вечерта на 23 октомври 2002 г.

Три години след като Владимир Путин започна в края на 1999 г. втората война в Чечения, групата от 40 нападатели - 21 мъже и 19 жени настояха за изтегляне на руските войски от тази република и заплашиха да взривят театъра. Обсадата на театъра продължи два дни и три нощи.

"Седяхме неподвижно по креслата пред превърнатия в обща тоалетна вмирисан трап на оркестъра, изтощени след три дни без храна и вода, чакахме атаката на специалните части като единствен начин да се освободим от този кошмар", разказа Олег, който е бил сред заложниците.

Заложническата криза приключи с щурм на специалните части, които вкараха във вентилационната система мощен химически агент, чийто състав продължава да е неизвестен.

Заложените в театъра бомби бяха обезвредени, а терористите - избити, някои от тях докато са били упоени от газа.

Газът обаче е предизвикал и смъртта на повечето жертви, най-вече заради липса на адекватни медицински грижи. От 130-те жертви само пет са били убити от терористите.

"Газът не е убил хората на място. Мнозина са умрели, защото не са получили подходящо лечение. Лекарите не знаеха какви са съставките на газа", заяви адвокатът на семействата на жертвите Игор Трунов.

"Нямаше противоотрова, линейките не можеха да стигнат до сградата, а болниците нямаха готовност да приемат такъв брой пострадали", добави той.

"Защо всички похитители бяха убити? Те бяха обездвижени от газа, някои от тях можеше да бъдат заловени живи и разпитани", пита се той.

Всички жалби, целящи получаване на отговори и посочване на виновните за тежките човешки загуби при спасителната операция, бяха отхвърлени от руското правосъдие.

В края на декември Европейският съд за правата на човека най-сетне осъди Русия да плати общо 1,3 милиона евро на подалите иск 64 оцелели заложници и близки на жертви.

Съдът в Страсбург разкритикува руските власти за това, че не са установили нито обстоятелствата на смъртта на заложниците, нито виновниците за пропуските, както и за липсата на координация на спасителната операция.

Руският следствен комитет обаче отказа миналата седмица да възобнови разследването.

Сдружението "Норд-Ост", в което влизат близки на жертвите, изразява горчивината си десет години по-късно.

"Ръководителите на операцията не са извлекли никаква поука от тези събития", смята един от представителите на организацията Дмитрий Миловидов, който е загубил дъщеря си в трагедията.

Заложническата криза, която шокира Русия и света, като премести чеченската война в руската столица, бе огромно оскърбление за управлението на Владимир Путин.

По-малко от две години по-късно руските власти отново се изправиха пред масово вземане на заложници в училище в Беслан близо до Чечения. В тази заложническа криза бяха убити 330 души, повечето от тях деца, след мощно щурмуване на училището, което също повдигна редица въпроси.

Чечения днес официално е умиротворена, но ислямизиралият се бунт обхвана целия руски Кавказ, където редовно се извършват атентати срещу силите на реда.

Всеки втори руснак очаква да има нови атентати в Русия, сочи допитване на института Левада от края на септември.

През последните години в Москва са извършени редица смъртоносни атентати. Последният взе 36 жертви през януари 2011 г. на летище "Домодедово", пише БТА.