Целувката на Хонекер и Брежнев зове за помощ

Когато комунистическа Източна Германия се разпадна през 1989 година, берлинчани бяха повече от готови да срутят и най-мразения символ на режима – Берлинската стена.

17 години по-късно, градските власти и много местни творци се чудят как да направят точно обратното – да опазят от тотално срутване останките от стената, които сега са туристическа атракция, съобщава Асошиейтед прес. 

„Стената е изгнила отвътре, отвън се разпада, а няма достатъчно пари, с които да се осигури цялостното й запазване“, коментира Йорг Фламиг, чиновник от кметството на Берлин.
По думите му, планираната за този септември възстановителна дейност най-вероятно ще бъде отложена. 
 
Става въпрос за реставрацията на участък от стената, дълъг малко над километър, намиращ се в квартал Фридрихшайн.

Точно тази част от Берлинската стена през 1990 година бе покрита с графити от 118 творци, официално одобрени от градските власти.

Тя привлича и хиляди туристи, които позират за снимки пред останките от комунистическия символ.

Източната част от стената бе покрита с графити в десетилетията след издигането й на 13 август 1961 година. Отделни участъци пък се сдобиха с рисунките чак след падането на комунистическия режим.

Вредните емисии газове, дъждът, снегът и годините обаче са превърнали доста от изображенията, като например братската целувка между източногерманския лидер Ерих Хонекер и съветския му колега Леонид Брежнев, или пък тази на Трабанта, който напира да излезе през стената, в доста тъжна гледка.

В цимента има огромни пукнатини, а боята на графитите се бели.

„На всичкото отгоре, туристите продължават да ровчат из стената, опитвайки се да се сдобият със сувенири, или пък пишат имената си по нея“, каза още Фламиг.

Според него само за възстановяване на структурата на стената ще са необходими 1.8 милиона долара. Хубавата новина е, че парите са налични.
 
Преди да започнат ремонтните дейности по вътрешните части на стената обаче, участъците с графитите трябва да бъдат изкъртени и след това сложени наново, обясни Фламиг и добави, че това ще струва много повече.

Друга подробност, която спъва проекта по възстановяване, е въпросът със собствеността. Някои части от стената са частна собственост, други – федерална.

Последните са обект на консервация като национални исторически паметници, но докато не се разреши проблемът с частната собственост, ремонтните дейности не могат да започнат.