Кения на крачка от пропастта

Доскоро Кения беше една от страните на юг от Сахара, които бяха давани за пример. Кенийците имаха добре развита туристическа индустрия, а Кения беше считана за център на търговията и финансите на целия източноафрикански регион.

Всичко това е вече минало. Кения в момента се намира на крачка от пълния разпад на своята държавност. В края на миналата година източноафриканската държава беше залята от вълна на демонстрации и етническо насилие.

Повод за избухването на кървавия конфликт между две от основните народностни групи в страната, племената Луо и Кикую, стана преизбирането на президента на Кения Мвай Кибаки на 27 декември 2007 г.

Веднага след обявяването на изборните резултати опозицията обвини правителството във фалшифициране на вота.

Водачът на Партията за национално единство (ПНЕ) Кибаки, който зае президентския пост в страната през 2002 г., принадлежи към етническата група Кикую, а неговият основен конкурент, лидерът на опозиционното движение „Orange Democratic Movement“, Раила Одинга е от етноса Луо.

Истинските причини за конфликта трябва да се търсят, обаче, преди всичко в дългогодишните спорове между двете етнически общности относно собствеността върху обработваемата земя, неравномерното разпределение на благата и участието във властта. Някои от тези въпроси датират още от времето на британския колониализъм и за съжаление не бяха решени от местния политически елит за всичките 44 години, след обявяването на независимостта на Кения.

В този смисъл настоящият конфликт не следва да се приема като изненада.

В резултат на сблъсъците между добре въоръжените и организирани формирования на двата етноса през последния месец са загинали по официални данни над 850 души, а неофициални източници говорят, че жертвите са вече над 1000. Повече от 250 000 души вече бяха принудени да напуснат домовете си заради неспиращото насилие.

Най-тежко е положението в региона на Рифт Вали, в западната част на страната. Американският дипломат Джендайи Фрейзър отрече, че ставащото в Кения може да бъде квалифицирано като геноцид, но според нея сблъсъците между Кикую и Луо в Рифт Вали носят всички характерни белези на „етническо прочистване“.

„Първоначалната цел не е била хората от другия етнос да бъдат убивани, целта е била...те да бъдат изгонени от областта“, заявява още Фрейзър в интервю за Associated Press.

Кенийците, които традиционно приемаха потоци бежанци от Судан, Уганда и Сомалия, сега са ужасени от сцените на етническо насилие в собствената им страна. Младежки банди се избиват по улиците на столицата Найроби, хора биват нарязани на парчета с мачете, изгаряни или пребивани до смърт.

След четири седмици на нестихващ конфликт изнемогващото правителство на президента Кибаки издаде заповед, която позволява на кенийските сили за сигурност и на полицията да откриват стрелба срещу въоръжени лица, които „ ограбват собствеността на гражданите, изгарят къщи или изграждат барикади“. Грабителите и подпалвачите, заловени на местопрестъплението, могат да бъдат незабавно ликвидирани.

Международната общност, както обикновено, когато става дума за Африка, е изключително инертна. Засега единствено бившият Главен секретар на ООН Кофи Анан се опитва да намери изход от така създалата се тежка ситуация, като посредничи между Кибаки и Одинга от името на Африканския съюз.