Али Хаменей наистина победи САЩ - той оцеля

Когато американските и британските войски нахлуват в Ирак през 2003 г., министърът на информацията на Саддам Хюсеин за кратко се превръща в знаменитост заради своя верен, макар и все по-неуморим оптимизъм.

„Багдадският Боб“, както пресата наричаше Мохамед Саид Ал-Сахаф, продължаваше да описва нагледно съкрушителните поражения, които иракските войски нанасяха на врага, дори когато американските танкове навлизаха в града, пише The Times.

В първата си публична поява след ударите той обяви победа, въпреки несъмненото унищожаване на поне големи части от ядрената му програма. „Ислямската република победи и в отмъщение нанесе тежък шамар в лицето на Америка“, каза той.

 „Отмъщението“ представляваше залп от ракети, изстреляни по американската военновъздушна база „Ал-Удейд“ в Катар, нито една от които не порази целта си благодарение на прехващачите „Пейтриът“ на Съединените щати.

Обявеният от него отказ да се „предаде“ на Тръмп също изглежда неразумен. Миналата година Израел унищожи всички собствени системи за въздушна отбрана на Иран, оставяйки го неспособен да се защити, ако един ден атаките се възобновят.

Американската инвазия в Ирак обаче, първоначално толкова успешна, се превърна в много по-дълга и по-мрачна „асиметрична“ война. Именно лейтенантите на Хаменей финансираха и организираха много от иракските милиции, които нанесоха такива опустошителни щети на американските и британските войски с крайпътните си бомби и засади през следващите години.

Така че има и асиметричен аспект в пропагандата на Хаменей. Разбира се, няма съмнение, че той се е надявал, че собствените отбранителни сили на Иран, както и тези на подкрепяната от Иран Хизбула в Ливан миналата година, ще окажат по-сериозна съпротива на Израел, отколкото в действителност.

Хаменей и Хизбула обаче все още са там, точно както Хамас все още действа в Газа, въпреки много по-дългата, кървава и по-интензивна война, която Израел води там.

Победата, която Хаменей наистина търси, е оцеляването на неговия режим и неговата идеология за „съпротива“ срещу Израел.

Независимо дали той, или неговите наследници един ден действително ще дадат заповед за изграждане на ядрено оръжие, ядрената програма винаги е била символ на тази съпротива. Но тя не е била единствената.

Ако сега се съгласи да се откаже от него в името на многострадалния си народ и желанието му за възродена икономика, със сигурност вече няма да може да твърди, че е спечелил войната.

Но нито САЩ, нито Израел са изпълнили заплахите си да го убият, докато в четвъртък министърът на отбраната му се консултира с руския и китайския си колеги за следващите му стъпки, и той очевидно чувства, че в 86-годишното му тяло все още има борба. За него това може да е достатъчна победа.