Сезонът на униженията в Европа ще продължи известно време

Митническото споразумение на Европейския съюз със САЩ – остро критикувано на Стария континент като равносилно на капитулация, подчинение и унижение – някак си изглежда по-зле днес, отколкото когато беше представено в неделя от лъчезарния Доналд Тръмп и доста по-малко ентусиазираната Урсула фон дер Лайен, пише за Bloomberg колумнистът Лионел Лоран.

Докато окончателната такса от 15%, наложена върху стоки от ЕС, дойде като облекчение за финансовите пазари, твърденията за нова ера на "стабилност" за трансатлантическите отношения звучат все по-кухо. Фармацевтичните продукти все още са изложени на риск от разследване от страна на САЩ и има противоречиви твърдения за това накъде ще отидат 50% мита върху стоманата оттук нататък, според Bloomberg Economics. Администрацията на Тръмп може да се върне за още, ако сметне, че ЕС нарушава обещанията за огромни инвестиции, включително енергийни продукти на стойност 750 милиарда долара. Министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник във вторник изглеждаше нетърпелив да преразгледа оплакванията си относно начина, по който ЕС регулира технологични фирми като Meta Platforms Inc.

Ето защо опитите да се защити сделката като по-малкото зло в сравнение с продължителна борба със САЩ не работят. Европейците разбират, че американският протекционизъм ще влоши положението на американците, но не виждат ЕС да става по-силен в резултат на това. Зависимостта на региона от твърдата сила и технологии на САЩ позволява на Тръмп да оправдае заплахите си, както се видя на срещата на върха на НАТО, където Марк Рюте го нарече "татко".

Междувременно, другият фронт на търговската война на Европа - Китай - се влошава. Като водеща експортна дестинация за компании като германския Volkswagen AG и Mercedes-Benz Group AG, Китай настига и сега надминава майстора, като се отказва от луксозните европейски автомобили у дома и изнася собствените си електрически превозни средства с бързи темпове. Европейският износ за Китай е намалял с около половин процентен пункт от европейския БВП през последните няколко години, докато ЕС внася повече, според Брад Сетсер от Съвета по външни отношения. С овладяването на контрола на Пекин върху редкоземните елементи и ускоряването на експортния си двигател, ЕС сякаш върви наум към поредната неравна конфронтация. Винаги избирането на по-малкото зло може да се натрупа опасно.

Ето защо европейските елити все по-често мърморят за заплахата от "век на унижение" за Европа, препратка към загубата на суверенитет на Китай през 19-ти век, когато мощни западни търговски империи отвориха пазарите на страната със сила. Като оставим настрана истинските ужаси, причинени на Китай от колониализма, те са прави. Това, което разруши китайската династия Цин, според новата книга на Карл Бенедикт Фрай „Как свършва прогресът“, беше саморазрушителното самодоволство, тъй като институциите и иновациите, които са работили в миналото, не успяха да се задържат на технологичната граница. Единният пазар на ЕС направи чудеса за произведените стоки и тяхната верига за доставки, но капиталовите пазари, решаващи за иновациите, остават фрагментирани, а технологичните предприемачи – недофинансирани. Европа е заседнала в капан на средните технологии, както предупреди Марио Драги миналата година.

Каквото и време да е спечелено с тази сделка, ЕС трябва да използва, за да засили търговската си защита и да намали зависимостите в чужбина. Както икономистът Сандер Тордоар наскоро писа , необходими са три неща. Първото е осъзнаването, че координираната индустриална политика ще трябва да играе роля в свят, в който САЩ и Китай накланят пазарите чрез субсидии, защитено търсене и предимства от мащаба. Другото е да се разбере как утрешните технологични шампиони могат да се развият от големите корпорации, в които Европа се е отличила. И накрая, преосмисляне на политиката в областта на конкуренцията, за да се гарантира, че ЕС няма да се окаже в незадоволителна средна позиция между изцяло публичния подход на Китай и изцяло частния подход на САЩ.

Положителната страна на този последен търговски удар ще дойде, когато европейският елит пренастрои синапсите си и види как търговията вече е въпрос на политика, а не на стратегическо решение. Сезонът на унижение в Европа ще продължи известно време - но все още има време да се избегне превръщането му във век.