Готви ли се Русия за живота след войната?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин са планирали да се срещнат в Аляска на 15 август, като част от продължаващите усилия на Вашингтон да посредничи за прекратяване на войната в Украйна. Според информация на Bloomberg, Кремъл обмисля възможностите си за отстъпки, които биха могли да включват предлагане на Тръмп на „въздушно примирие“ с Украйна. Планираната среща идва след неотдавнашното засилване на дипломатическите контакти на Москва със Запада. През юли руска делегация, водена от председателя на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко, присъства на Световната конференция на председателите на парламентите в Швейцария, а в началото на август специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф посети Москва, за да обсъди сделка, която би могла да предотврати санкциите срещу купувачите на руски петрол. В есе за Meduza журналистът Максим Трудолюбов твърди, че дипломатическите отношения на Кремъл и развиващите се вътрешни репресии сигнализират за подготовка за евентуалния край на войната.

Защо Москва иска въздушно примирие

Кремъл поддържаше редовен контакт с Белия дом през първата половина на 2025 г. От февруари до юли руският и американският президент разговаряха по телефона шест пъти - почти веднъж месечно - обсъждайки войната, потенциалното прекратяване на огъня и редица други въпроси. През февруари висшите дипломати на двете страни се срещнаха в Рияд, като се споразумяха да възстановят персонала на посолствата и да подготвят почвата за преговори по арктически и енергийни проекти. Руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещнаха отново през юли в кулоарите на срещата на върха в Източна Азия. През април ръководителят на Руския фонд за директни инвестиции Кирил Дмитриев посети Вашингтон за дискусии, които включваха възможни стъпки за прекратяване на войната, както и инвестиции в редкоземни ресурси, енергия и северни търговски пътища, включително през Арктика.

Към началото на август Кремъл изглеждаше да има предимство. Без да направи нито една съществена отстъпка, Русия демонстрира готовност за диалог, докато прекарва шест месеца в продължаване на войната си срещу Украйна.

През последните три месеца руската армия напредва по-бързо от преди, завземайки средно по 500 квадратни километра на всеки 30 дни. За втори пореден месец жертвите сред цивилното население от двете страни на фронта са на най-високите си нива от януари 2024 г. - всичко това на фона на стабилните контакти между Москва и Вашингтон.

От американска страна водещ преговарящ е специалният пратеник Стив Уиткоф, който пристигна в Москва в началото на август за петото си посещение, което беше широко отразено в руските държавни медии. По-рано Тръмп обеща, че след 8 август Съединените щати ще наложат вторични санкции върху руския износ на петрол и газ - всъщност санкции, насочени към основните купувачи на Русия, Индия и Китай.

Вихрушка от слухове и течове на информация обгръща перспективата за преговори. Вашингтон твърди, че е предложил на Путин прекратяване на огъня в замяна на фактическо признаване на териториалните придобивки на Русия и отмяна на санкциите, без никакво обещание да държи Украйна извън НАТО. Bloomberg съобщи, че американски и руски представители обсъждат искането на Москва да получи пълен контрол над Донбас, в замяна на спиране на напредъка по фронта.

Друго предложение – вероятно произхождащо от руска страна и отправено още преди последното посещение на Уитков – е „въздушно примирие“. Това би спряло временно руските ракетни и дронови удари по украински градове, както и украинските атаки срещу руски енергийни съоръжения и авиационна инфраструктура.

За Украйна подобно примирие би означавало предимно по-малко жертви сред цивилното население. Но също така би лишило Киев от ключов инструмент за натиск: удари по руски петролни рафинерии и авиобази, които през последните месеци нанесоха значителни щети. Самата поява на този план, който очевидно би бил от полза за Кремъл, сигнализира за сценария, който Москва се надява да види да се развива.

За Путин това предлага начин да изглежда готов за мир, като същевременно запазва свободата на действие на място, където руските сили биха продължили офанзивата си. Друго голямо предимство, от гледна точка на Москва, би било рязкото намаляване на видимостта на войната в световните медии и в ежедневието на руснаците. Отразяването на ударите по украински градове е далеч по-интензивно от репортажите от фронтовата линия, а експлозиите в рафинерии или прекъсванията на интернет, свързани с мерките за борба с дронове, са се превърнали в постоянни теми на разговор - и източник на мемета.

Ако сделката се провали, Кремъл вероятно ще възобнови мащабните удари и ще прехвърли вината за ескалацията върху Украйна.

Готовността на Тръмп да се срещне с Путин скоро е по-трудна за обяснение, предвид потока от изтичания на информация за потенциални споразумения, които предполагат, че няма ясен план за сделка. Можем само да предположим, че Тръмп просто възнамерява да представи самата среща на върха като дипломатическа победа, спестявайки си политически и икономически натоварената стъпка от налагане на вторични санкции на Индия и Китай.

Краят на войната ще означава различни неща за различните партии: време на траур за мъртвите, момент за политически изчисления, период на преоценка или шанс да си отдъхне. Но не и за Кремъл. За Москва това би донесло потенциална криза - загубата на мобилизиращата сила, която е оправдавала репресиите, концентрирала властта и обяснявала икономическите трудности.

Ще възникнат въпроси за цената на войната, за отчетността и за това какво предстои. За да избегне навлизането в тази фаза, Кремъл вече преоборудва системата си за контрол - превръщайки военната реторика в постоянно „обсадно положение“, кодифицирайки нови репресивни закони и изграждайки списък от вътрешни и външни „врагове“, които могат да заменят войната като основно средство за контролиране на обществото. Освен това, страната предприема агресивни действия за затягане на контрола върху интернет и потребителите на социални медии – друг елемент от визията си за следвоенното бъдеще.

Как Кремъл затяга контрола за следвоенната епоха

Пълномащабното нахлуване в Украйна – и приглушената, но въпреки това осезаема негативна реакция в руското общество – тласна Кремъл рязко да засили репресивните мерки.

В първите седмици след началото на пълномащабната война през 2022 г. държавата мобилизира своя апарат за сигурност и побърза да добави нови разпоредби към Наказателния и Административния кодекс – включително така наречения закон за „фалшивите новини“ и други закони, които ѝ позволяват да наказва обществените съмнения относно „целите на специалната военна операция“ и коментари, които противоречат на официалния разказ. В рамките на шест месеца, правозащитната група OVD-Info е преброила над 16 500 души, задържани на антивоенни протести – 90% от тях през първия месец. Образувани са близо 4000 дела за провинения, както и 237 наказателни. На практика в цялата страна е наложена цензура по време на война, а независимите медии са заглушени.

До 2025 г. обаче репресивната система на Русия се е изместила от военновременния модел на грубо, тежко потискане към по-стабилна, вкоренена и селективна форма на контрол. Под постоянен държавен натиск уличните протести почти са изчезнали - а с тях и интензивността на репресиите.

Вместо масови арести и дела за антивоенни изявления, правоохранителната система сега се фокусира върху обвинения в екстремизъм, тероризъм и държавна измяна. Според доклад на OVD-Info от юли, делът на наказателните дела, пряко свързани с публична критика на войната, е спаднал до 43% през 2024 г., в сравнение с над 60% през 2023 г. През първите шест месеца на 2025 г. е имало 173 нови политически мотивирани дела, от които 37% са били „антивоенни“. За сравнение, през 2022 г. са били регистрирани 850 такива случая, през 2023 г. - 778, а през 2024 г. - 733.

В същото време властите са решени да поддържат общественото очакване за сурово наказание за преминаване на границите на позволеното. Съдейки по действията им, стратегията им е да бъдат селективни, като същевременно увеличават строгостта на наказанията, а не обема на наказателните преследвания. Режимът се стреми към това, което смята за „репресивна стабилност“ - състояние, в което сплашването е съчетано с предсказуема, рутинна логика на наказателното преследване.

През юни Надин Гайслер (Надежда Росинская), основателка на доброволческата група „Армия на красавиците“, която е помагала на украински бежанци, беше осъдена на 22 години затвор по обвинения в държавна измяна и финансиране на тероризъм. Месец по-късно съд в Уфа осъди журналистката на RusNews Олга Комлева на 12 години по обвинения в сътрудничество с основаната от Навални фондация за борба с корупцията и разпространение на така наречените „фалшиви новини“ за военните.

Силите за сигурност също водят интензивна кампания срещу хора, които в различни периоди са даряли пари на Фондацията за борба с корупцията. В разговор с един от задържаните, полицията описва репресиите като „федерална програма“. Според данните на Mediazona, „програмата“ досега е довела до 76 случая в 38 региона на Русия.

Друга „федерална програма“ с висок приоритет за Кремъл е изграждането на инфраструктурата на дигиталния авторитаризъм – система не само за улесняване на наблюдението на гражданите, но и за оформяне на тяхното поведение и възможности. Засега обаче успехите, които Китай е постигнал в тази област, остават далеч извън обсега на Москва.

Особено тревожен е историческият ревизионизъм, насочен към легитимността на сериозността и изключителния характер на настоящите политики: официалното отменяне на рехабилитациите на жертвите на сталинизма и преразглеждане на държавната рамка за възпоменание на политическите репресии. Всичко това нормализира политическия натиск. Властите „обучават“ обществото и се стремят да постигнат „моделно поведение“ чрез все по-малко средства.

Възможно бъдеще на Русия

Кремъл не може да не се тревожи за стабилността на режима в случай на край на войната и евентуално напускане на руския лидер. Сценариите за „Постпутинова Русия“ се обсъждат не само сред опозицията в изгнание, но и сред военновременните елити, които искат да запазят позициите си. Това бъдеще трябва не само да бъде осигурено, но и защитено от конкуриращи се визии – особено тези, разработени извън границите на Русия.

В тази среда репресиите се превръщат не просто в инструмент за потушаване на несъгласието, а в средство за оформяне на бъдеще, населено с лоялно общество. С изчезването на войната като мобилизираща сила, режимът ще се сблъска с липса на легитимност, когато става въпрос за упражняване на насилие и контрол. Ето защо той вече използва заплахата от наказание, за да определи границите на допустимото слово и поведение.

Дълго експлоатирани теми – „русофобия“, „чуждестранни агенти“ и маркери за полова и религиозна идентичност – отново излязоха на преден план. Но те вече губят своята сила.

От тактическа гледна точка е разумно да се очаква, че следващата цел на репресивната политика ще бъде борбата срещу алтернативните визии за бъдещето на Русия и хората, които ги прокарват. Някои от тези планове почти сигурно ще накарат Кремъл да иска да ги неутрализира рано. Пътните карти на опозицията, например, често призовават за демонтиране на репресивните институции на страната (ФСБ, антиекстремистките звена на Министерството на вътрешните работи, Роскомнадзор), признаване на отговорност за престъпления на агресия и бързо установяване на политическа рамка, която би направила невъзможно новото завземане на властта.

Отличителен белег на повечето предложения за реформи, които не са от Кремъл, е идеята за „нулев час“ – рязък, предизвикан от криза поврат, след който страната ще започне да живее по нови правила. В сценарии, включващи смяна на властта, крах на режима или драматично решение във външната политика, някои защитници на реформите предлагат да се действа с максимална скорост, за да се „инсталират“ новите правила и да се изгради надеждна бариера срещу завръщането към авторитаризъм или реваншизъм.

Но убеждаването на обществото в необходимостта от нов път изисква време и усилия, а провеждането на каквито и да е реформи изисква легитимност. Поради тази причина свободните сили на Русия – учени, активисти, политици, творци – трябва да работят по-активно върху своите визии за бъдещето и да ги популяризират сред руската общественост. Кремъл вече е готов да поеме инициативата и да заеме мястото, където може да се оформи алтернатива.

Второто и третото ниво на руския елит се надяват да надживеят настоящите си шефове и да се издигнат на върха чрез еволюция, а не чрез революция. Ако настоящият режим остане стабилен и премине в следвоенна фаза без катастрофа, новите му лидери няма да имат нужда да отделят много време за обяснение на потенциална нова програма на обществеността. Дотогава те вече ще имат политически „обучено“ и „тренирано“ население, свикнало с подчинение, с избори без реален избор и с дневен ред, определен отгоре. И с тази основа те ще могат да предложат на обществото каквото пожелаят.