От Киев до Сувалкския пролом: Блатата се завръщат като защитен щит на Европа

Полша и Финландия възнамеряват да възстановят блатата си, за да се предпазят от предполагаемите враждебни намерения на Русия, пише Politico.

През февруари 2022 г., докато Русия настъпваше към Киев, Олександър Дмитриев осъзна, че знае как да спре войските на Москва: да пробие дупка в язовирната стена, която преграждаше река Ирпин на североизток от столицата и да възстанови отдавна изчезналата блатиста заливна равнина.

Като консултант по отбрана, който преди войната организираше състезания по офроуд в района, Дмитриев познаваше добре терена. Той знаеше точно какво щеше да направи за руската военна машина повторно наводняването на речната долина – обширна площ от блата и мочурища, които бяха изсушени по времето на Съветския съюз.

Идеята на Дмитриев проработи.

Три години по-късно този акт на отчаяние вдъхновява страните по източния фланг на НАТО да обмислят възстановяването на собствените си блата – обединявайки две европейски приоритети, които все повече се конкурират за внимание и финансиране: отбраната и климатът.

Това е така, защото идеята не е само да се подготвим за евентуална руска атака. Усилията на Европейския съюз за борба с глобалното затопляне разчитат отчасти на помощта на природата, а богатите на торф блата улавят въглеродния диоксид, който затопля планетата, точно както потъват вражеските танкове.

Въпреки това половината от блатата в ЕС се изсушават, за да се създаде земя, подходяща за отглеждане на култури. Изсушените торфени земи от своя страна отделят парникови газове и позволяват на тежките превозни средства да преминават с лекота.

Някои европейски правителства сега се чудят дали възстановяването на западащите блата може да реши няколко проблема едновременно. Финландия и Полша заявиха пред POLITICO, че активно проучват възстановяването на блатата като многофункционална мярка за защита на границите си и борба с климатичните промени.

Мащабният проект на Полша за укрепване на границата "Източен щит" на стойност 10 милиарда злоти (2,3 милиарда евро), стартиран миналата година, "осигурява опазване на околната среда, включително чрез ... образуване на торфени земи и залесяване на граничните райони", заяви министерството на отбраната на страната.

В своето първоначално състояние блатата са покрити с нежни мъхове, които не могат да се разградят напълно в наводнените си местообитания и бавно се превръщат в мека, богата на въглерод почва, известна като торф.

Това ги прави най-ефективните хранилища на CO2 на Земята. Въпреки че покриват само 3 % от планетата, те задържат една трета от въглерода в света — два пъти повече от количеството, съхранявано в горите.

В Европа, където блатата дълго време са се считали за непродуктивна земя, която трябва да се превърне в земеделска, картината е особено драматична: половината от торфените земи в ЕС са деградирали, главно поради отводняване за селскостопански цели.

В резултат на това през 2022 г. страните от ЕС са отчели 124 милиона тона замърсяване с парникови газове от отводнени торфени земи, което е близо до годишните емисии на Нидерландия. Някои учени твърдят, че дори и това е подценено.

В момента се реализират различни проекти за възстановяване на торфените земи, като възстановяването на блатата набра скорост в рамките на новия Закон за възстановяване на природата на ЕС, който изисква от страните да възстановят 30 % от деградиралите торфени земи до 2030 г. и 50 % до 2050 г.

27-те правителства на блока имат срок до септември 2026 г. да изготвят планове за това как възнамеряват да постигнат тези цели.

Учените твърдят, че на източния фланг на НАТО възстановяването на блатата би било сравнително евтина и проста мярка за едновременно постигане на целите на ЕС в областта на природата и отбраната.

Попаднало така, че по-голямата част от торфените земи в ЕС са концентрирани по границата на НАТО с Русия и съюзницата на Кремъл Беларус – простирайки се от финландската Арктика през балтийските държави, покрай труднозащитимия Сувалски проход в Литва и до източна Полша.

Когато е наводнена, тази местност представлява опасна капан за военни камиони и танкове. В трагичен пример по-рано тази година четирима американски войници, разположени в Литва, загинаха, когато караха 63-тонния си брониран автомобил M88 Hercules в блато.

А когато армиите не могат да пресекат наводнени открити терени, те са принудени да се придвижват в райони, които са по-лесни за защита, както Русия разбра, когато Дмитриев и неговите войници взривиха язовира северно от Киев през февруари 2022 г.

"Руснаците там, в бронирани превозни средства, засядаха на входа, след което бяха убити с Javelin [противотанкова ракета], а когато руснаците се опитаха да построят понтони... нашите ги обстреляха с артилерия", разказа Дмитриев.

Отбраната на базата на блатата не е нова идея. Наводнената местност е спирала войските през цялата европейска история – от германските племена, които нанесоха поражение на римските легиони, като ги заклещиха до блато през 9 г. сл. Хр., до граничните райони на Финландия, които заклещиха съветските войски през 40-те години на миналия век. Коварните блата на север от Киев представляваха огромно предизвикателство за армиите и в двете световни войни.

Стратегическото повторно наводняване на изсушени торфени земи с цел подготовка за вражеска атака обаче би било новост. Но тази идея започва да набира популярност сред еколози, стратези по отбрана и политици.

Паули Аалто-Сетеля, депутат от управляващата във Финландия Национална коалиционна партия, миналата година внесе парламентарно предложение, с което призовава финландското правителство да възстанови торфените земи, за да защити границите си и да се бори с климатичните промени.

Финландските министерства на отбраната и околната среда ще започнат през есента преговори за това дали да стартират пилотен проект за възстановяване на блатата, според Хааранен, който ще ръководи работната група.

"Лично аз съм много развълнуван от това."

Дискусиите за възстановяване на природата с цел отбрана напредват най-бързо в Полша – въпреки че Варшава обикновено е неохотна да разширява действията си в областта на климата.

Климатичните активисти и учени започнаха кампания за отбрана, основана на природата, преди няколко години, когато осъзнаха, че полските политици са много по-склонни да инвестират финансови и политически ресурси в екологични инициативи, когато те са свързани с националната сигурност.

След години на кампании, въпросът вече достигна правителствено ниво във Варшава, като се водят дискусии между учени и полските министерства на отбраната и околната среда.

Виктор Котовски, еколог и член на консултативния съвет на полското правителство за опазване на природата, заяви, че първоначалните разговори с министерството на отбраната са обещаващи.

Цезари Томчик, държавен секретар в полското министерство на отбраната, се съгласи. „Нашите цели са еднакви“, каза той. „За нас природата е съюзник и искаме да я използваме.“

Правителствата в Балтийските страни досега не са проявили голям интерес. Единствено министерството на околната среда на Литва заяви, че възстановяването на влажните зони, свързано с отбраната, „в момента се обсъжда“, като отказа да даде повече подробности.

Министерството на отбраната на Естония и въоръжените сили на Латвия заявиха, че новите планове за укрепване на границите на трите страни в рамките на Балтийската отбранителна линия ще използват естествени препятствия, включително блата, но не включват възстановяване на торфените земи.

Въпреки това учените виждат голям потенциал, като се има предвид, че торфищата покриват 10% от територията на Балтийските държави. И в много случаи работата би била лесна, заяви Хелм, естонският еколог.

„Имаме много влажни зони, които са изсушени, но все още съществуват. Ако сега възстановим водния режим – затворим каналите, които постоянно ги изсушават и ги карат да излъчват въглерод – тогава те относително лесно могат да се върнат в по-естествено състояние“, каза тя.

Здравите торфища служат като убежище за дивата природа: жаби, охлюви, водни кончета и специализирани растителни видове процъфтяват в суровите условия на блатата, а редки птици спират там, за да гнездят. Те действат и като бариери срещу сушата и горските пожари, като повишават устойчивостта на Европа към климатичните промени.

Възстановяването на тази флора и фауна отнема време. Но прекратяването на отводняването не само бързо спира замърсяването, но и незабавно прави терена непроходим.

Докато земята не е напълно изсушена, „за една-две години влажната зона се изпълва с вода“, каза полският еколог Котовски. „Възстановяването е труден процес от екологична гледна точка, но за задържане на вода, за спиране на емисиите и за затрудняване на преминаването – т.е. за защитни цели – е доста просто и бързо.“

И в момент, когато фокусът на Европа се е преместил към сигурността, с нарастващи бюджети за отбрана и в някои случаи отклоняване на средства от зеления преход, еколозите се надяват, че военното участие може да отключи безпрецедентно финансиране и да ускори възстановяването на природата.

„В момента са необходими пет години, за да се получи одобрение за повторно навлажняване на торфищата, а понякога това може да отнеме и 10 години“, каза Франциска Танебергер, директор на германския Greifswald Mire Centre, водещ европейски изследователски институт за торфища. „Когато става въпрос за военни дейности, има определени приоритети. Не може да се чака 10 години, ако имаме нужда от това за отбрана.“

В Естония министерството на околната среда спря една инициатива за възстановяване на торфените земи по-рано тази година поради острата съпротива на местните жители, които се притесняваха, че възстановяването на влажността ще доведе до наводнения и унищожаване на горите. Учените описаха тези опасения като неоснователни.

Най-голямата заплаха за торфените земи е селското стопанство – неудобна реалност за правителствата на ЕС, които отчаяно се опитват да избегнат гнева на фермерите.

Както във Финландия, така и в Полша, всички първоначални проекти за възстановяване вероятно ще се фокусират върху държавните земи, за да се избегне този конфликт засега. Но учените твърдят, че ако страните са сериозни в намерението си да възстановят торфените земи в голям мащаб, трябва да разговарят с фермерите.

„Това няма да проработи без да се включат земеделските земи“, каза Котовски, полският еколог. Огромните 85% от торфищата в страната са деградирали, в повечето случаи защото са били изсушени, за да се засадят култури на местата, където преди е имало вода. „Това, от което се нуждаем спешно, е програма за фермерите, която да ги компенсира за повторно навлажняване на тези изсушени торфища – и не само да ги компенсира, а да им позволи да печелят пари от това“, добави той.

Има растения, които могат да се събират от възстановените торфени земи, като тръстика за използване в строителството или опаковките. Но засега пазарът за такива култури в Европа е твърде малък, за да стимулира фермерите да преминат към тях.

Аргументът за торфените земи за отбрана също не важи за всички страни. В Германия, където над 90% от торфените земи са изсушени, Бундесверът прояви нежелание, когато беше попитан за тази идея.

„Възстановяването на влажните зони може да бъде както предимство, така и недостатък за операциите на [НАТО]“, в зависимост от конкретната страна, заяви говорител на отдела за инфраструктура и околна среда на Бундесвера.

В случай на руска атака в източната част, войските на НАТО ще трябва да преминат през Германия, а блатата ограничават военните движения. Все пак „идеята за увеличаване на препятствието на терена чрез наводняване и затлачване ... се използва във войната от много дълго време и все още е жизнеспособна опция“, заяви говорителят.

Учените бързо признават, че подходът „блата за сигурност“ не може да реши всичко.

„Разбира се, все още се нуждаем от традиционна отбрана. Това не е предназначено да я замести“, каза Таннебергер, който също така съветва компания, която наскоро изготви подробно предложение за възстановяване на торфените земи, свързано с отбраната.

Блатата не могат да спрат дроновете или да свалят ракети, а войната не е добра за природата – нито за усилията за нейното опазване.

А в Украйна наводнението на басейна на Ирпин беше икономически и екологично разрушително.

Сред външните наблюдатели първоначално имаше ентусиазъм относно перспективата за нов природен рай. Но селяните в региона загубиха земите и домовете си, а притокът на вода оказа негативно влияние върху местните видове, които нямаха време да се адаптират към внезапната промяна.

„Да, това спря нахлуването в Киев, а това беше много необходимо, така че нямам критики. Но това доведе до увреждане на околната среда“, каза Хелм, естонският еколог.

За разлика от Украйна, правителствата на ЕС имат възможност да възстановят торфените земи с грижа, като вземат предвид нуждите на природата, земеделските производители и армиите.