Милиони туристи се отправят към Гърция за почивка, но гърците си стоят вкъщи

Въоръжена с билет за автобус, Диамантула Василиу се впуснала в четиричасово пътуване до плажа Авлаки, на час северно от Атина. Тя била сред хилядите, които предприели подобни екскурзии този месец, често с пластмасови хладилни чанти и домашно приготвени обяди – отличителните белези на летните почивки в по-трудни времена за много гърци.

„Идваме тук, защото няма пари“, обяснява Василиу, за която еднодневните екскурзии са заменили едноседмичните ваканции в продължение на четири години.

Тази сурова реалност контрастира рязко с процъфтяващата туристическа индустрия на Гърция.

Кристалните води на страната са я превърнали в източник на предизвикващи завист публикации в Instagram. Очаква се чуждестранните туристи тази година да бъдат до четири пъти повече от 10-милионното население на страната, което съответства на данните от 2024 г. И все пак много гърци наблюдават отстрани, което е пряк резултат от покачващите се цени и бавния растеж на заплатите.

Данните на Европейския съюз разкриват, че почти половината от гърците не са могли да си позволят едноседмична почивка миналата година, което е вторият най-висок процент в блока след Румъния. Това се сравнява с около един на всеки трима за Италия и един на всеки пет за Франция, което представлява само скромно подобрение спрямо 2019 г., годината след края на осакатяващата финансова криза в Гърция.

Луксозните курорти са изместили бюджетните къщи за гости и къмпинги, които някога са правили скъпи дестинации като Санторини, Миконос и Парос достъпни за гръцките семейства.

Туризмът е основата на гръцката икономика, като директно осигурява около 12% от БВП на страната. Но тъй като бизнесите все повече обслужват чуждестранни посетители, много от тях вече не затварят през лятото, което пречи на местните работници да си починат. Сред тях е Йосиф Соланакис, който в безветрен августовски следобед чака в подножието на Акропола в Атина клиенти, които да го разгледат с електрическото му бъги.

„Парите, които печеля през лятото, са ми необходими, за да живея през месеците, когато няма много работа“, каза той, смеейки се. „Мога да се насладя на морето само когато мога да си взема няколко часа почивка.“

Загрижеността за „бедността на почивката“, термин, въведен от синдикатите, се разпространява в цяла Европа, тъй като нарастващите цени провалят летните планове.

Плажуващите в Италия се оплакаха в социалните медии от покачващите се цени за стандартен чадър и два шезлонга, централният елемент на италианската морска почивка. Място с шезлонг на популярни плажове по Италианската Ривиера може да струва до 80 евро на ден - докато луксозните места таксуват над 100 евро.

В Гърция мнозина си опаковат собствени чадъри, носят пластмасови контейнери с домашно приготвена храна – в сцени, напомнящи за 80-те години на миналия век – и разчитат на автобуси вместо на фериботи или самолети.

Шестдневно пътуване до острова за четиричленно семейство струва около 3500 евро (4070 долара) в страна, където средният месечен доход едва надхвърля 1000 евро, според Йоргос Лехуритис, ръководител на Гръцкия институт за защита на потребителите. Нарастващите разходи за наем и комунални услуги поглъщат почти цялата тази сума.

„Трябва да живееш с останалото - и това е бедност“, каза Лехуритис.

Никос Маргаритис, пенсионер, каза на път за Авлаки, че ваканционното настаняване е недостижимо за ограничен бюджет.

„Някой, който е работил 35 или 40 години, трябва да получава повече подкрепа“, каза той. „Аз съм работил 42 години. Заслужавам ли нещо по-добро? Заслужавам.“